¹Du menneskesøn istem en klagesang over Israels fyrster og sig:

¹При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

²Hvor var dog din Moder en Løvinde midt iblandt Løver! Hun hviled blandt unge Løver opfostred Unger.

²Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

³En Unge voksede til, en Ungløve blev den; den lærte at røve Rov, Mennesker åd den.

³Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁴Da opbød man Folkene mod den, i Grav blev den fanget, de slæbte den bort med Kroge til Ægyptens Land.

⁴И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

⁵Da hun så, at den var ført bort, at Håbet var bristet, tog hun en anden Unge og gjorde til Løve.

⁵А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁶Den gik imellem Løvinder, en Ungløve blev den, den lærte at røve Rov, Mennesker åd den.

⁶И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁷Den overfaldt Vædre på Græs, var Hjordenes Rædsel Landet og dets Fylde stivned af Angst for dens Brøl.

⁷Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁸Og Folkene lagde Snarer rundt omkring den, over den bredte de Nettet, i Grav blev den fanget.

⁸Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁹De trak den med Kroge i Bur og førte den til Babels Konge, hen til Borgen, at dens Røst ej mer skulde høres på Israels Bjerge.

⁹И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

¹⁰Din Moder var en Vinstok i Vingården, plantet ved Vand, frugtbar og rig på Grene ved rigelig Væde.

¹⁰Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹¹En af dens Grene blev til et Herskerspir dens knejsende Vækst skød op imellem Løvet, let at se i sin Højde, med mange Ranker.

¹¹Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹²Men, i Vrede blev Vinstokken oprykt, slænget til Jorden, Østenstorm tørred dens Frugt, den reves af, dens stolte Gren blev vissen, Ild åd den op.

¹²Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹³Nu er den plantet i Ørkenen, et tørt og tørstigt Land.

¹³А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹⁴Ild for ud af dens Gren, fortæred dens Ranker og Frugt: en stolt Gren findes ej på den til Herskerspir. Dette er en Klagesang, og en Klagesang blev det.

¹⁴И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.