¹HERRENs Ord kom i det niende år på den tiende dag i den tiende Måned til mig således:

¹А в деветата година, десетия месец, на десетия [ден] от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

²Menneskesøn, opskriv dig Navnet på denne Dag, Dagen i Dag, thi netop i Dag har Babels Konge kastet sig over Jerusalem.

²Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; [защото] в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

³Og tal i Lignelse til den genstridige Slægt og sig: Så siger den Herre HERREN: Sæt kedelen over, sæt den over; kom også Vand deri;

³И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

⁴læg Kødstykker i, alle Hånde gode Stykker, Kølle og Bov, fyld den med udsøgte Knogler;

⁴Събери в него късовете [за варене], всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

⁵tag af Hjordens bedste Dyr og læg en Stabel Brænde under den; kog Stykkerne, så også Knoglerne koges ud!

⁵Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

⁶Derfor, så siger den Herre HERREN: Ve Blodbyen, den rustne Kedel, hvis Rust ikke er gået af. Stykke efter Stykke giver den fra sig; der kastes ikke Lod om dem;

⁶Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

⁷thi Blodet er endnu midti Byen; den hældte det på den nøgne Klippe og udgød det ikke på Jorden for at dække det med Muld.

⁷Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

⁸For at fremkalde Vrede, for at tage Hævn hældte jeg Blodet på den nøgne klippe uden at dække det.

⁸Аз изложих на гол камък кръвта, [която изля], за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

⁹Derfor, så siger den Herre HERREN: Ve Blodbyen! Nu vil også jeg gøre brændestabelen stor;

⁹Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

¹⁰hent brænde i Mængde, lad Ilden lue og Kødet blive mørt, hæld Suppen ud og lad Benene brændes

¹⁰Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

¹¹og sæt kedelen tom på de glødende kul, for at den kan blive så hed, at Kobberet gløder og Urenheden smelter; Rusten skal svinde!

¹¹Тогава тури [котела] празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

¹²Møje har den kostet, men den megen Rust gik ikke af. I Ilden med Rusten!

¹²Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

¹³Fordi du er uren af Utugt, fordi du ikke kom af med din Urenhed, skønt jeg rensede dig, skal du ikke blive ren igen, før jeg har kølet min Harme på dig.

¹³Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

¹⁴Jeg, HERREN, har talet, og det kommer! Jeg griber ind og opgiver det ikke, jeg skåner ikke og angre ej heller; efter dine Veje og dine Gerninger vil jeg dømme dig, lyder det fra den Herre HERREN.

¹⁴Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

¹⁵HERRENs Ord kom til mig således:

¹⁵При това Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁶Menneskesøn! Se, jeg tager dine Øjnes Lyst fra dig ved en brat Død; men du skal ikke klage eller græde; du skal ikke fælde Tårer;

¹⁶Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

¹⁷suk i Stilhed og hold ikke Døde klage, bind Huen på og tag Sko på Fødderne, tilhyl ikke dit Skæg og spis ikke Sørgebrød!

¹⁷Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на [жалеещи] човеци.

¹⁸Tal så om Morgenen til Folket! - Så døde min Hustru om Aftenen, og næste Morgen gjorde jeg, som mig var pålagt.

¹⁸И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

¹⁹Og da Folket sagde til mig: "Vil du ikke lade os vide, hvad det, du der gør, skal sige os?"

¹⁹Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

²⁰svarede jeg: "HERRENs Ord kom til mig således:

²⁰Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

²¹Sig til Israels Hus: Så siger den Herre HERREN: Se, jeg vil vanhellige min Helligdom, eders Hovmods Stolthed, eders Øjnes Lyst, eders Sjæles Længsel; og de Sønner og Døtre, I lod tilbage, skal falde for Sværdet!

²¹Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

²²Og I skal gøre, som jeg nu gør: I skal ikke tilhylle eders Skæg eller spise Sørgebrød;

²²И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на [жалеещи] човеци няма да ядете;

²³eders Huer skal blive på Hovederne og eders Sko på Fødderne; I skal ikke klage eller græde, men svinde hen i eders Synder og sukke for hverandre.

²³гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

²⁴Ezekiel skal være eder et Tegn; når det sker, skal I gøre, som han gør; og I skal kende, at jeg er den Herre HERREN,"

²⁴Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

²⁵Og du, Menneskesøn! På den Dag jeg tager deres Værn, deres herlige Fryd, deres Øjnes Lyst og deres Sjæles Længsel, deres Sønner og Døtre fra dem,

²⁵А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

²⁶på den Dag skal en Flygtning komme til dig og melde det for dine Ører;

²⁶в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

²⁷på den Dag skal din Mund åbnes, når Flygtningen kommer, og du skal tale og ikke mere være stum; du skal være dem et Tegn; og de skal kende, at jeg er HERREN.

²⁷В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.