1Jeg vil synge en Sang om min Ven, en Kærlighedssang om hans Vingård: Min Ven, han havde en Vingård på en frugtbar Høj.
1Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2Han grov den, rensed den for Sten og plantede ædle Ranker; han bygged et Vagttårn deri og huggede også en Perse. Men den bar vilde Druer, skønt han ventede Høst af ædle.
2Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше [сладко] грозде, Но то роди диво.
3Og nu, Jerusalems Borgere, Judas Mænd, skift Ret mellem mig og min Vingård!
3И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4Hvad mer var at gøre ved Vingården, hvad lod jeg ugjort? Hvi bar den vilde Druer, skønt jeg ventede Høst af ædle?
4Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, [тогава], докато очаквах да роди [сладко] грозде, То роди диво?
5Så vil jeg da lade jer vide, hvad jeg vil gøre ved min Vingård: Nedrive dens Hegn, så den ædes op, nedbryde dens Mur, så den trampes ned!
5И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6Jeg lægger den øde; den skal ikke beskæres og ikke graves, men gro sammen i Torn og Tidsel; og Skyerne giver jeg Påbud om ikke at sende den Regn.
6И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.
7Thi Hærskarers HERREs Vingård er Israels Hus, og Judas Mænd er hans Yndlingsplantning. Han vented på Retfærd se, der kom Letfærd, han vented på Lov se, Skrig over Rov!
7Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше [от тях] правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8Ve dem, der føjer Hus til Hus, dem, der lægger Mark til Mark, så der ikke er Plads tilbage, men kun I har Landet i Eje.
8Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!
9Det lyder i mine Ører fra Hærskarers HERRE: "For vist skal de mange Huse blive øde, de store og smukke skal ingen bebo;
9Господ на Силите ми [казва] в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави [къщи];
10thi på ti Tønder Vinland skal høstes en Bat, af en Homers Udsæd skal høstes en Efa.
10Защото десет уврата лозе ще дадат [само] един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45:11.} [вино], И един кор семе ще даде [само] една ефа [плод],
11Ve dem, der årle jager efter Drik og ud på Natten blusser af Vin!
11Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!
12Med Citre og Harper holder de Gilde, med Håndpauker, Fløjter og Vin, men ser ikke HERRENs Gerning, har ej Syn for hans Hænders Værk.
12И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.
13Derfor skal mit Folk føres bort, før det ved det, dets Adel blive Hungerens Bytte, dets Hob vansmægte af Tørst.
13Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,
14Derfor vokser Dødsrigets Gridskhed, det spiler sit Gab uden Grænse; dets Stormænd styrter derned, dets larmende, lystige Slæng.
14Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И [в нея] слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.
15Mennesket bøjes, og Manden ydmyges, de stolte slår Øjnene ned;
15И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;
16men Hærskarers HERRE ophøjes ved Dommen, den hellige Gud bliver helliget ved Retfærd.
16А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.
17Og der går Får på Græs, Geder afgnaver omkomnes Tomter.
17Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
18Ve dem, der trækker Straffen hid med Brødens Skagler og Syndebod hid som med Vognreb,
18Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -
19som siger: "Lad ham skynde sig, haste med sit Værk, så vi får det at se; lad Israels Helliges Råd dog komme snart, at vi kan kende det!"
19Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!
20Ve dem, der kalder ondt for godt og godt for ondt, gør Mørke til Lys og Lys til Mørke, gør beskt til sødt og sødt til beskt!
20Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21Ve dem, der tykkes sig vise og er kloge i egne Tanker!
21Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!
22Ve dem, der er Helte til at drikke Vin og vældige til at blande stærke Drikke,
22Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -
23som for Gave giver den skyldige Ret og røver den skyldfri Retten, han har.
23Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!
24Derfor, som Ildens Tunge æder Strå og Hø synker sammen i Luen, så skal deres Rod blive rådden, deres Blomst henvejres som Støv; thi om Hærskarers HERRERs Lov lod de hånt og ringeagted Israels Helliges Ord.
24Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.
25Så blusser da HERRENs Vrede mod hans Folk, og han udrækker Hånden imod det og slår det, så Bjergene skælver og Ligene ligger som Skarn på Gaden. Men trods alt har hans Vrede ej lagt sig, hans Hånd er fremdeles rakt ud.
25За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
26For et Folk i det fjerne løfter han Banner og fløjter det hid fra Jordens Ende; og se, det kommer hastigt og let.
26И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки [от тях] от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.
27Ingen iblandt dem er træt eller snubler, ingen blunder, og ingen sover; Bæltet om Lænden løsnes ikke, Skoens Rem springer ikke op;
27Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28hvæssede er dets Pile, alle dets Buer spændte; som Flint er Hestenes Hove, dets Vognhjul som Hvirvelvind.
28Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.
29Det har et Brøl som en Løve, brøler som unge Løver, brummende griber det Byttet, bjærger det, ingen kan fri det.
29Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.
30Men på hin Dag skal der bryde en Brummen løs imod det, som når Havet brummer; og skuer det ud over Jorden, se, da er der Trængselsmørke, Lyset slukkes af tykke Skyer.
30И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина [и] неволя, И виделината помрачена през облаците й.