¹Herre retten er din, når jeg trætter med dig om ret og dog må jeg tale med dig om Ret. Hvi følger Lykken de gudløses Vej, hvi er alle troløse trygge?

¹Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

²Du planter dem, og de slår rod, de trives og bærer Frugt. De har dig i Munden, men ikke i Hjertet.

²Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.

³Du, HERRE, du kender mig, ser mig og prøver mit Hjertelag mod dig. Riv dem bort som Får til Slagtning, vi dem til Blodbadets Dag!

³Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш [какво е] сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

⁴(Hvor længe skal Landet sørge, al Markens Urter visne? For indbyggernes Ondskabs Skyld omkommer Dyr og Fugle; thi man siger: "Han skuer ikke, hvorledes det vil gå os.")

⁴До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

⁵"Når Fodgængere løber dig træt, hvor kan du da kappes med Heste? Og er du ej tryg i et fredeligt Land, hvad vil du så gøre i Jordans Stolthed"?

⁵Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

⁶Thi selv dine Brødre og din Faders Hus er troløse imod dig, selv de skriger af fuld Hals efter dig; tro dem ikke, når de giver dig gode Ord!"

⁶Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; [Но] не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

⁷Mit Hus har jeg opgivet, bortstødt min Arvelod, givet min elskede hen i hendes Fjenders Hånd.

⁷Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

⁸Min Arvelod blev for mig som en Løve i Skoven, den løftede Røsten imod mig, derfor må jeg hade den.

⁸Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

⁹Er min Arvelod blevet mig en spraglet Fugl, omgivet af Fugle? Lad alle de vilde Dyr samles, hent dem hid for af æde!

⁹Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

¹⁰Hyrder i Mængde ødelægger min Vingård, nedtramper min Arvelod, min yndige Arvelod gør de til øde Ørk;

¹⁰Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

¹¹de lægger den øde, den sørger øde for mit Åsyn. Hele Landet er ødelagt, thi ingen brød sig om det.

¹¹Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,

¹²Over alle Ørkenens nøgne Høje kom Hærværksmænd. Thi HERREN har et Sværd; det fortærer alt fra den ene Ende af Landet til den anden; intet Kød har Fred.

¹²По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

¹³De såede Hvede og høstede Torne, sled til ingen Gavn og blev til Skamme med deres Afgrøde for HERRENs glødende Vredes Skyld.

¹³Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от [тия] си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.

¹⁴Så siger HERREN om alle mine onde Naboer, der rører den Arvelod, jeg gav mit Folk Israel i Eje: Se, jeg rykker dem op af deres Land, og Judas Hus rykker jeg op midt iblandt dem.

¹⁴Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, [като казва]: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

¹⁵Men siden, når jeg har rykket dem op, forbarmer jeg mig atter over dem og bringer dem hjem, hver til sin Arvelod og hver til sit Land.

¹⁵И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

¹⁶Hvis de da lærer mit Folks Veje, så de sværger ved mit Navn: "Så sandt HERREN lever!" ligesom de lærte mit Folk at svæærge ved Baal, skal de opbygges iblandt mit Folk.

¹⁶И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, [казвайки: Заклевам се в] живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

¹⁷Men hører de ikke, rykker jeg et sådant Folk helt op og tilintetgør det, lyder det fra HERREN.

¹⁷Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.