¹Jeg er den, der så nød ved hans vredes ris,

¹Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

²mig har han ført og ledt i det tykkeste Mulm,

²Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

³ja, Hånden vender han mod mig Dagen lang.

³Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

⁴Mit Bød og min Hud har han opslidt, brudt mine Ben,

⁴Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

⁵han mured mig inde, omgav mig med Galde og Møje,

⁵Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.

⁶lod mig bo i Mørke som de, der for længst er døde.

⁶Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

⁷Han har spærret mig inde og lagt mig i tunge Lænker.

⁷Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

⁸Om jeg end råber og skriger, min Bøn er stængt ude.

⁸Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

⁹Han spærred mine Veje med Kvader, gjorde Stierne kroge.

⁹Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

¹⁰Han blev mig en lurende Bjørn, en Løve i Baghold;

¹⁰Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹¹han ledte mig vild, rev mig sønder og lagde mig øde;

¹¹Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

¹²han spændte sin Bue; lod mig være Skive for Pilen.

¹²Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

¹³Han sendte sit Koggers Sønner i Nyrerne på mig;

¹³Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

¹⁴hvert Folk lo mig ud og smæded mig Dagen lang,

¹⁴Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

¹⁵med bittert mætted han mig, gav mig Malurt at drikke.

¹⁵Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

¹⁶Mine Tænder lod han bide i Flint, han trådte mig i Støvet;

¹⁶При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

¹⁷han skilte min Sjæl fra Freden, jeg glemte Lykken

¹⁷Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

¹⁸og sagde: "Min Livskraft, mit Håb til HERREN er ude."

¹⁸И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.

¹⁹At mindes min Vånde og Flakken er Malurt og Galde;

¹⁹Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

²⁰min Sjæl, den mindes det grant den grubler betynget.

²⁰Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²¹Det lægger jeg mig på Sinde, derfor vil jeg håbe:

²¹[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:

²²HERRENs Miskundhed er ikke til Ende, ikke brugt op,

²²Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

²³hans Nåde er ny hver Morgen, hans Trofasthed stor.

²³Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²⁴Min Del er HERREN, (siger min Sjæl,) derfor håber jeg på ham.

²⁴Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁵Dem, der bier på HERREN, er han god, den Sjæl, der ham søger;

²⁵Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁶det er godt at håbe i Stilhed på HERRENs Frelse,

²⁶Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

²⁷godt for en Mand, at han bærer Åg i sin Ungdom.

²⁷Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

²⁸Han sidde ensom og tavs, når han lægger det på ham;

²⁸Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.

²⁹han trykke sin Mund mod Støvet, måske er der Håb.

²⁹Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

³⁰Række Kind til den, der slår ham, mættes med Hån.

³⁰Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

³¹Thi Herren bortstøder ikke for evigt,

³¹Защото Господ не отхвърля до века.

³²har han voldt Kvide, så ynkes han, stor er hans Nåde;

³²Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

³³ej af Hjertet plager og piner han Menneskens Børn.

³³Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

³⁴Når Landets Fanger til Hobe trædes under Fod,

³⁴Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

³⁵når Mandens Ret for den Højestes Åsyn bøjes,

³⁵Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

³⁶når en Mand lider Uret i sin Sag mon Herren ej ser det?

³⁶Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

³⁷Hvo taler vel, så det sker, om ej Herren byder?

³⁷Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

³⁸Kommer ikke både ondt og godt fra den Højestes Mund?

³⁸Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

³⁹Over hvad skal den levende sukke? Hver over sin Synd!

³⁹Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

⁴⁰Lad os ransage, granske vore Veje og vende os til HERREN,

⁴⁰Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

⁴¹løfte Hænder og Hjerte til Gud i Himlen;

⁴¹Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:

⁴²vi syndede og stod imod, du tilgav ikke,

⁴²Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

⁴³men hylled dig i Vrede, forfulgte os, dræbte uden Skånsel,

⁴³Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

⁴⁴hylled dig i Skyer, så Bønnen ej nåed frem;

⁴⁴Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

⁴⁵til Skarn og til Udskud har du gjort os midt iblandt Folkene.

⁴⁵Направил си ни като помия и смет всред племената.

⁴⁶De opspærred Munden imod os, alle vore Fjender.

⁴⁶Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

⁴⁷Vor Lod blev Gru og Grav og Sammenbruds Øde;

⁴⁷Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

⁴⁸Vandstrømme græder mit Øje, mit Folk brød sammen.

⁴⁸Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

⁴⁹Hvileløst strømmer mit Øje, det kender ej Ro,

⁴⁹Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.

⁵⁰før HERREN skuer ned fra Himlen, før han ser til.

⁵⁰Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

⁵¹Synet af Byens Døtre piner min Sjæl.

⁵¹Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

⁵²Jeg joges som en Fugl af Fjender, hvis Had var grundløst,

⁵²Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

⁵³de spærred mig inde i en Grube, de stenede mig;

⁵³Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

⁵⁴Vand strømmed over mit Hoved, jeg tænkte: "Fortabt!"

⁵⁴Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

⁵⁵Dit Navn påkaldte jeg, HERRE, fra Grubens Dyb;

⁵⁵Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

⁵⁶du hørte min Røst: "O, gør dig ej døv for mit Skrig!"

⁵⁶Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

⁵⁷Nær var du den Dag jeg kaldte, du sagde: "Frygt ikke!"

⁵⁷Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

⁵⁸Du førte min Sag, o Herre, genløste mit Liv;

⁵⁸Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

⁵⁹HERRE, du ser, jeg lider Uret. skaf mig min Ret!

⁵⁹Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

⁶⁰Al deres Hævnlyst ser du, alle deres Rænker,

⁶⁰Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

⁶¹du hører deres Smædeord HERRE, deres Rænker imod mig,

⁶¹Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

⁶²mine Fjenders Tale og Tanker imod mig bestandig.

⁶²Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

⁶³Se dem, når de sidder eller står, deres Nidvise er jeg.

⁶³Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

⁶⁴Dem vil du gengælde, HERRE, deres Hænders Gerning,

⁶⁴Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

⁶⁵gør deres Hjerte forhærdet din Forbandelse over dem!

⁶⁵Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

⁶⁶forfølg dem i Vrede, udryd dem under din Himmel.

⁶⁶Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.