¹Men da han så Skarerne, steg han op på Bjerget; og da han havde sat sig, gik hans Disciple hen til ham,

¹А [Исус] като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

²og han oplod sin Mund, lærte dem og sagde:

²И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

³"Salige ere de fattige i Ånden, thi Himmeriges Rige er deres.

³Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

⁴Salige ere de, som sørge, thi de skulle husvales.

⁴Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

⁵Salige ere de sagtmodige, thi de skulle arve Jorden.

⁵Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

⁶Salige ere de, som hungre og tørste efter Retfærdigheden, thi de skulle mættes.

⁶Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

⁷Salige ere de barmhjertige, thi dem skal vises Barmhjertighed.

⁷Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

⁸Salige ere de rene af Hjertet, thi de skulle se Gud.

⁸Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

⁹Salige ere de, som stifte Fred, thi de skulle kaldes Guds Børn.

⁹Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

¹⁰Salige ere de, som ere forfulgte for Retfærdigheds Skyld, thi Himmeriges Rige er deres.

¹⁰Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

¹¹Salige ere I, når man håner og forfølger eder og lyver eder alle Hånde ondt på for min Skyld.

¹¹Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

¹²Glæder og fryder eder, thi eders Løn skal være stor i Himlene; thi således have de forfulgt Profeterne, som vare før eder.

¹²радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

¹³I ere Jordens Salt; men dersom Saltet mister sin Kraft, hvormed skal det da saltes? Det duer ikke til andet end at kastes ud og nedtrædes af Menneskene.

¹³Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

¹⁴I ere Verdens Lys; en Stad, som ligger på et Bjerg, kan ikke skjules.

¹⁴Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

¹⁵Man tænder heller ikke et Lys og sætter det under Skæppen, men på Lysestagen; så skinner det for alle dem, som ere i Huset.

¹⁵И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

¹⁶Lader således eders Lys skinne for Menneskene, at de må se eders gode Gerninger og ære eders Fader, som er i Himlene.

¹⁶Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

¹⁷Mener ikke, at jeg er kommen for at nedbryde Loven eller Profeterne;jeg er ikke kommen for at nedbryde, men for at fuldkomme.

¹⁷Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

¹⁸Thi sandelig, siger jeg eder, indtil Himmelen og Jorden forgår, skal end ikke det mindste Bogstav eller en Tøddel forgå af Loven, indtil det er sket alt sammen.

¹⁸Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

¹⁹Derfor, den, som bryder et at de mindste af disse Bud og lærer Menneskene således, han skal kaldes den mindste i Himmeriges Rige; men den, som gør dem og lærer dem, han skal kaldes stor i Himmeriges Rige.

¹⁹И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи [така човеците], най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

²⁰Thi jeg siger eder: Uden eders Retfærdighed overgår de skriftkloges og Farisæernes, komme I ingenlunde ind i Himmeriges Rige.

²⁰Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине [правдата] на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

²¹I have hørt, at der er sagt til de gamle: Du må ikke slå ihjel, men den, som slår ihjel, skal være skyldig for Dommen.

²¹Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

²²Men jeg siger eder, at hver den, som bliver vred på sin Broder uden Årsag, skal være skyldig for Dommen; og den, som siger til sin Broder: Raka! skal være skyldig for Rådet; og den, som siger: Du Dåre! skal være skyldig til Helvedes Ild.

²²А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

²³Derfor, når du ofrer din Gave på Alteret og der kommer i Hu, at din Broder har noget imod dig,

²³И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

²⁴så lad din Gave blive der foran Alteret, og gå hen, forlig dig først med din Broder, og kom da og offer din Gave!

²⁴остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

²⁵Vær velvillig mod din Modpart uden Tøven, medens du er med ham på Vejen, for at Modparten ikke skal overgive dig til Dommeren, og Dommeren til Tjeneren, og du skal kastes i Fængsel.

²⁵Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него [към съдилището], да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

²⁶Sandelig, siger jeg dig, du skal ingenlunde komme ud derfra, førend du får betalt den sidste Hvid.

²⁶Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

²⁷I have hørt, at der er sagt: Du må ikke bedrive Hor.

²⁷Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

²⁸Men jeg siger eder, at hver den, som ser på en Kvinde for at begære hende, har allerede bedrevet Hor med hende i sit Hjerte.

²⁸Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

²⁹Men dersom dit højre Øje forarger dig, så riv det ud, og kast det fra dig; thi det er bedre for dig, at eet af dine Lemmer fordærves, end at hele dit Legeme bliver kastet i Helvede.

²⁹Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

³⁰Og om din højre Hånd forarger dig, så hug den af og kast den fra dig; thi det er bedre for dig, at eet af dine Lemmer fordærves, end at hele dit Legeme kommer i Helvede.

³⁰И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

³¹Og der er sagt: Den, som skiller sig fra sin Hustru, skal give hende et Skilsmissebrev.

³¹Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

³²Men jeg siger eder, at enhver, som skiller sig fra sin Hustru, uden for Hors Skyld, gør, at hun bedriver Hor, og den, som tager en fraskilt Kvinde til Ægte, bedriver Hor.

³²А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

³³I have fremdeles hørt, at der er sagt til de gamle: Du må ikke gøre nogen falsk Ed, men du skal holde Herren dine Eder.

³³Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

³⁴Men jeg siger eder, at I må aldeles ikke sværge, hverken ved Himmelen, thi den er Guds Trone,

³⁴Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

³⁵ej heller ved Jorden, thi den er hans Fodskammel, ej heller ved Jerusalem, thi det er den store Konges Stad.

³⁵нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

³⁶Du må heller ikke sværge ved dit Hoved, thi du kan ikke gøre et eneste Hår hvidt eller sort.

³⁶Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

³⁷Men eders Tale skal være ja, ja, nej, nej; hvad der er ud over dette, er af det onde.

³⁷Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

³⁸I have hørt, at der er sagt: Øje for Øje, og Tand for Tand.

³⁸Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

³⁹Men jeg siger eder, at I må ikke sætte eder imod det onde; men dersom nogen giver dig et Slag på din højre Kind, da vend ham også den anden til!

³⁹А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

⁴⁰Og dersom nogen vil gå i Rette med dig og tage din Kjortel, lad ham da også få Kappen!

⁴⁰На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

⁴¹Og dersom nogen tvinger dig til at gå een Mil,da gå to med ham!

⁴¹Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

⁴²Giv den, som beder dig, og vend dig ikke fra den, som vil låne af dig.

⁴²Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

⁴³I have hørt, at der er sagt: Du skal elske din Næste og hade din Fjende.

⁴³Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

⁴⁴Men jeg siger eder: Elsker eders Fjender, velsigner dem, som forbande eder, gører dem godt, som hade eder, og beder for dem, som krænke eder og forfølge eder,

⁴⁴Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

⁴⁵for at I må vorde eders Faders Børn, han, som er i Himlene; thi han lader sin Sol opgå over onde og gode og lader det regne over retfærdige og uretfærdige.

⁴⁵за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁶Thi dersom I elske dem, som elske eder, hvad Løn have I da? Gøre ikke også Tolderne det samme?

⁴⁶Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁷Og dersom I hilse eders Brødre alene, hvad stort gøre I da? Gøre ikke også Hedningerne det samme?

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸Værer da I fuldkomne, ligesom eders himmelske Fader er fuldkommen.

⁴⁸И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.