¹Men da han var gået ned ad Bjerget, fulgte store Skarer ham.

¹А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

²Og se, en spedalsk kom, faldt ned for ham og sagde: "Herre! om du vil, så kan du rense mig."

²И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

³Og han udrakte Hånden, rørte ved ham og sagde: "Jeg vil; bliv ren!" Og straks blev han renset for sin Spedalskhed

³Тогава[ Исус] простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

⁴Og Jesus siger til ham: "Se til, at du ikke siger det til nogen; men gå hen, fremstil dig selv for Præsten, og offer den Gave, som Moses har befalet, til Vidnesbyrd for dem."

⁴И Исус му каза: гледай да не кажеш [това] никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

⁵Men da han gik ind i Kapernaum, trådte en Høvedsmand hen til ham, bad ham og sagde:

⁵А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

⁶"Herre! min Dreng ligger hjemme værkbruden og, pines svarlig."

⁶Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

⁷Jesus siger til ham: "Jeg vil komme og helbrede ham."

⁷Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

⁸Og Høvedsmanden svarede og sagde: "Herre! jeg er ikke værdig til, at du skal gå ind under mit Tag; men sig det blot med et Ord, så bliver min Dreng helbredt.

⁸Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

⁹Jeg er jo selv et Menneske, som står under Øvrighed og har Stridsmænd under mig; og siger jeg til den ene: Gå! så går han; og til den anden: Kom! så kommer han; og til min Tjener: Gør dette! så gør han det."

⁹Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

¹⁰Men da Jesus hørte det, forundrede han sig og sagde til dem, som fulgte ham: "Sandelig, siger jeg eder, end ikke i Israel har jeg fundet så stor en Tro.

¹⁰Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

¹¹Men jeg siger eder, at mange skulle komme fra Øster og Vester og sidde til Bords med Abraham og Isak og Jakob i Himmeriges Rige.

¹¹Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

¹²Men Rigets Børn skulle kastes ud i Mørket udenfor; der skal der være Gråd og Tænders Gnidsel."

¹²а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³Og Jesus sagde til Høvedsmanden:"Gå bort,dig ske, som du troede!" Og Drengen blev helbredt i den samme Time.

¹³Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

¹⁴Og Jesus kom ind i Peters Hus og så, at hans Svigermoder lå og havde Feber.

¹⁴И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵Og han rørte ved hendes Hånd, og Feberen forlod hende, og hun stod op og vartede ham op.

¹⁵И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶Men da det var blevet Aften, førte de mange besatte til ham, og han uddrev Ånderne med et Ord og helbredte alle de syge;

¹⁶А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷for at det skulde opfyldes, som er talt ved Profeten Esajas, der siger: "Han tog vore Skrøbeligheder og bar vore Sygdomme."

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

¹⁸Men da Jesus så store Skarer omkring sig, befalede han at fare over til hin Side.

¹⁸И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд [езерото].

¹⁹Og der kom een, en skriftklog, og sagde til ham: "Mester! jeg vil følge dig, hvor du end går hen."

¹⁹И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰Og Jesus siger til ham: "Ræve have Huler, og Himmelens Fugle Reder; men Menneskesønnen har ikke det, hvortil han kan hælde sit Hoved."

²⁰Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹Men en anden af disciplene sagde til ham: "Herre! tilsted mig først at gå hen og begrave min Fader."

²¹А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²²Men Jesus siger til ham: "Følg mig, og lad de døde begrave deres døde!"

²²Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³Og da han gik om Bord i Skibet, fulgte hans Disciple ham.

²³И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴Og se, det blev en stærk Storm på Søen, så at Skibet skjultes af Bølgerne; men han sov.

²⁴И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵Og de gik hen til ham, vækkede ham og sagde: "Herre, frels os! vi forgå."

²⁵Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶Og han siger til dem: "Hvorfor ere I bange, I lidettroende?" Da stod han op og truede Vindene og Søen,og det blev ganske blikstille.

²⁶А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁷Men Menneskene forundrede sig og sagde: "Hvem er dog denne, siden både Vindene og Søen ere ham lydige?"

²⁷А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁸Og da han kom over til hin Side til Gadarenernes Land, mødte ham to besatte, som kom ud fra Gravene, og de vare såre vilde, så at ingen kunde komme forbi ad den Vej.

²⁸И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹Og se, de råbte og sagde: "Hvad have vi med dig at gøre, du Guds Søn? Er du kommen hid før Tiden for at pine os?"

²⁹И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰Men der var langt fra dem en stor Hjord Svin, som græssede.

³⁰А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹Og de onde Ånder bade ham og sagde: "Dersom du uddriver os, da send os i Svinehjorden!"

³¹И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³²Og han sagde til dem: "Går!" Men de fore ud og fore i Svinene; og se, hele Hjorden styrtede sig ned over Brinken ud i Søen og døde i Vandet.

³²И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³Men Hyrderne flyede og gik hen i Byen og fortalte det alt sammen, og hvorledes det var gået til med de besatte.

³³А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴Og se, hele Byen gik ud for at møde Jesus; og da de så ham, bade de ham om; at han vilde gå bort fra deres Egn.

³⁴И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.