¹(Sang til Festrejserne.) HERRE, kom David i Hu for al hans møje,

¹(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

²hvorledes han tilsvor HERREN, gav Jakobs Vældige et Løfte :

²Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, [като каза:]

³"Jeg træder ej ind i mit Huses Telt, jeg stiger ej op på mit Leje,

³Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

⁴under ikke mine Øjne Søvn, ikke mine Øjenlåg Hvile,

⁴Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

⁵før jeg har fundet HERREN et Sted, Jakobs Vældige en Bolig!"

⁵Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

⁶"Se, i Efrata hørte vi om den, fandt den på Ja'ars Mark;

⁶Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

⁷lad os gå hen til hans Bolig, tilbede ved hans Fødders Skammel!"

⁷Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

⁸HERRE, bryd op til dit Hvilested, du og din Vældes Ark!

⁸Стани, Господи, [и влез] в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

⁹Dine Præster være klædte i Retfærd, dine fromme synge med Fryd!

⁹Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

¹⁰For din Tjener Davids Skyld afvise du ikke din Salvede!"

¹⁰Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

¹¹HERREN tilsvor David et troværdigt, usvigeligt Løfte: "Af din Livsens Frugt vil jeg sætte Konger på din Trone.

¹¹Господ се кле с вярност на Давида, - [И] няма да пристъпи [думата Си, - Казвайки]: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

¹²Såfremt dine Sønner holder min Pagt og mit Vidnesbyrd, som jeg lærer dem, skal også deres Sønner sidde evindelig på din Trone!

¹²Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

¹³Thi HERREN har udvalgt Zion, ønsket sig det til Bolig :

¹³Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

¹⁴Her er for evigt mit Hvilested, her vil jeg bo, thi det har jeg ønsket.

¹⁴Това, [каза Той], Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

¹⁵Dets Føde velsigner jeg, dets fattige mætter jeg med Brød,

¹⁵Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

¹⁶dets Præster klæder jeg i Frelse, dets fromme skal synge med Fryd.

¹⁶Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

¹⁷Der lader jeg Horn vokse frem for David, sikrer min Salvede Lampe.

¹⁷Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

¹⁸Jeg klæder hans Fjender i Skam, men på ham skal Kronen stråle!"

¹⁸Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.