¹Hvorfor fnyser Hedninger, hvi pønser Folkefærd på hvad fåfængt er?

¹Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

²Jordens Konger rejser sig, Fyrster samles til Råd mod HERREN og mod hans Salvede:

²Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, [като] казват:

³"Lad os sprænge deres Bånd og kaste Rebene af os!"

³Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

⁴Han, som troner i Himlen, ler, Herren, han spotter dem.

⁴Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

⁵Så taler han til dem i Vrede, forfærder dem i sin Harme:

⁵Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, [казвайки:]

⁶"Jeg har dog indsat min Konge på Zion, mit hellige Bjerg!"

⁶Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

⁷Jeg kundgør HERRENs Tilsagn. Han sagde til mig: "Du er min Søn, jeg har født dig i Dag!

⁷Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

⁸Bed mig, og jeg giver dig Hedningefolk til Arv og den vide Jord i Eje;

⁸Поискай от Мене и Аз ще [ти] дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

⁹med Jernspir skal du knuse dem og sønderslå dem som en Pottemagers Kar!"

⁹Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

¹⁰Og nu, I Konger, vær kloge, lad eder råde, I Jordens Dommere,

¹⁰Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

¹¹tjener HERREN i Frygt, fryd jer med Bæven!

¹¹Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

¹²Kysser Sønnen, at ikke han vredes og I forgår! Snart blusset hans Vrede op. Salig hver den, der lider på ham!

¹²Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.