1(En Bøn af David.) Bøj dit Øre, HERRE, og svar mig, thi jeg er arm og fattig!
1(По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
2Vogt min Sjæl, thi jeg ærer dig; frels din Tjener, som stoler på dig!
2Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
3Vær mig nådig, Herre, du er min Gud; thi jeg råber til dig Dagen igennem.
3Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
4Glæd din Tjeners Sjæl, thi til dig, o Herre, løfter jeg min Sjæl;
4Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
5thi du, o Herre, er god og rund til at forlade, rig på Nåde mod alle, der påkalder dig.
5Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
6Lyt til min Bøn, o HERRE, lån Øre til min tryglende Røst!
6Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
7På Nødens Dag påkalder jeg dig, thi du svarer mig.
7В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
8Der er ingen som du blandt Guderne, Herre, og uden Lige er dine Gerninger.
8Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито [има] дела подобни на Твоите.
9Alle Folk, som du har skabt, skal komme, Herre, og tilbede dig, og de skal ære dit Navn.
9Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
10Thi du er stor og gør vidunderlige Ting, du alene er Gud.
10Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
11Lær mig, HERRE, din Vej, at jeg kan vandre i din Sandhed; vend mit Hjerte til dette ene: at frygte dit Navn.
11Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
12Jeg vil takke dig, Herre min Gud, af hele mit Hjerte, evindelig ære dit Navn;
12Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
13thi stor er din Miskundhed mod mig, min Sjæl har du frelst fra Dødsrigets Dyb.
13Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14Frække har rejst sig imod mig, Gud; Voldsmænd, i Flok vil tage mit Liv, og dig har de ikke for Øje.
14Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
15Men, Herre, du er en barmhjertig og nådig Gud, langmodig og rig på Nåde og Sandhed.
15Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
16Vend dig til mig og vær mig nådig, giv din Tjener din Styrke, frels din Tjenerindes Søn!
16Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
17Und mig et Tegn på din Godhed; at mine Fjender med Skamme må se, at du, o HERRE, hjælper og trøster mig!
17Покажи ми знак на благоволението [Си, ]За да [го] видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.