1ויאמר אליהו התשבי מתשבי גלעד אל אחאב חי יהוה אלהי ישראל אשר עמדתי לפניו אם יהיה השנים האלה טל ומטר כי אם לפי דברי׃
1А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: [В името на] живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, [заявявам ти че] през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
2ויהי דבר יהוה אליו לאמר׃
2И Господното слово дойде към него и рече:
3לך מזה ופנית לך קדמה ונסתרת בנחל כרית אשר על פני הירדן׃
3Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.
4והיה מהנחל תשתה ואת הערבים צויתי לכלכלך שם׃
4Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
5וילך ויעש כדבר יהוה וילך וישב בנחל כרית אשר על פני הירדן׃
5И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
6והערבים מביאים לו לחם ובשר בבקר ולחם ובשר בערב ומן הנחל ישתה׃
6И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
7ויהי מקץ ימים וייבש הנחל כי לא היה גשם בארץ׃
7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
8ויהי דבר יהוה אליו לאמר׃
8Тогава Господното слово дойде към него и рече:
9קום לך צרפתה אשר לצידון וישבת שם הנה צויתי שם אשה אלמנה לכלכלך׃
9Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
10ויקם וילך צרפתה ויבא אל פתח העיר והנה שם אשה אלמנה מקששת עצים ויקרא אליה ויאמר קחי נא לי מעט מים בכלי ואשתה׃
10И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
11ותלך לקחת ויקרא אליה ויאמר לקחי נא לי פת לחם בידך׃
11И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.
12ותאמר חי יהוה אלהיך אם יש לי מעוג כי אם מלא כף קמח בכד ומעט שמן בצפחת והנני מקששת שנים עצים ובאתי ועשיתיהו לי ולבני ואכלנהו ומתנו׃
12А тя рече: [Заклевам се в] живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
13ויאמר אליה אליהו אל תיראי באי עשי כדברך אך עשי לי משם עגה קטנה בראשנה והוצאת לי ולך ולבנך תעשי באחרנה׃
13А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
14כי כה אמר יהוה אלהי ישראל כד הקמח לא תכלה וצפחת השמן לא תחסר עד יום תתן יהוה גשם על פני האדמה׃
14защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
15ותלך ותעשה כדבר אליהו ותאכל הוא והיא וביתה ימים׃
15И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха [много] дни.
16כד הקמח לא כלתה וצפחת השמן לא חסר כדבר יהוה אשר דבר ביד אליהו׃
16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
17ויהי אחר הדברים האלה חלה בן האשה בעלת הבית ויהי חליו חזק מאד עד אשר לא נותרה בו נשמה׃
17А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
18ותאמר אל אליהו מה לי ולך איש האלהים באת אלי להזכיר את עוני ולהמית את בני׃
18Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19ויאמר אליה תני לי את בנך ויקחהו מחיקה ויעלהו אל העליה אשר הוא ישב שם וישכבהו על מטתו׃
19А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
20ויקרא אל יהוה ויאמר יהוה אלהי הגם על האלמנה אשר אני מתגורר עמה הרעות להמית את בנה׃
20И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
21ויתמדד על הילד שלש פעמים ויקרא אל יהוה ויאמר יהוה אלהי תשב נא נפש הילד הזה על קרבו׃
21Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
22וישמע יהוה בקול אליהו ותשב נפש הילד על קרבו ויחי׃
22И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
23ויקח אליהו את הילד וירדהו מן העליה הביתה ויתנהו לאמו ויאמר אליהו ראי חי בנך׃
23Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
24ותאמר האשה אל אליהו עתה זה ידעתי כי איש אלהים אתה ודבר יהוה בפיך אמת׃
24И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.