1ויתחזק שלמה בן דויד על מלכותו ויהוה אלהיו עמו ויגדלהו למעלה׃
1Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.
2ויאמר שלמה לכל ישראל לשרי האלפים והמאות ולשפטים ולכל נשיא לכל ישראל ראשי האבות׃
2Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините [домове;]
3וילכו שלמה וכל הקהל עמו לבמה אשר בגבעון כי שם היה אהל מועד האלהים אשר עשה משה עבד יהוה במדבר׃
3и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята.
4אבל ארון האלהים העלה דויד מקרית יערים בהכין לו דויד כי נטה לו אהל בירושלם׃
4А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на [мястото], което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.
5ומזבח הנחשת אשר עשה בצלאל בן אורי בן חור שם לפני משכן יהוה וידרשהו שלמה והקהל׃
5При това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.
6ויעל שלמה שם על מזבח הנחשת לפני יהוה אשר לאהל מועד ויעל עליו עלות אלף׃
6Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който [олтар] бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.
7בלילה ההוא נראה אלהים לשלמה ויאמר לו שאל מה אתן לך׃
7В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.
8ויאמר שלמה לאלהים אתה עשית עם דויד אבי חסד גדול והמלכתני תחתיו׃
8А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.
9עתה יהוה אלהים יאמן דברך עם דויד אבי כי אתה המלכתני על עם רב כעפר הארץ׃
9Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, [което Ти даде] на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.
10עתה חכמה ומדע תן לי ואצאה לפני העם הזה ואבואה כי מי ישפט את עמך הזה הגדול׃
10Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} [прилично] пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?
11ויאמר אלהים לשלמה יען אשר היתה זאת עם לבבך ולא שאלת עשר נכסים וכבוד ואת נפש שנאיך וגם ימים רבים לא שאלת ותשאל לך חכמה ומדע אשר תשפוט את עמי אשר המלכתיך עליו׃
11И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,
12החכמה והמדע נתון לך ועשר ונכסים וכבוד אתן לך אשר לא היה כן למלכים אשר לפניך ואחריך לא יהיה כן׃
12дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.
13ויבא שלמה לבמה אשר בגבעון ירושלם מלפני אהל מועד וימלך על ישראל׃
13Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.
14ויאסף שלמה רכב ופרשים ויהי לו אלף וארבע מאות רכב ושנים עשר אלף פרשים ויניחם בערי הרכב ועם המלך בירושלם׃
14И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
15ויתן המלך את הכסף ואת הזהב בירושלם כאבנים ואת הארזים נתן כשקמים אשר בשפלה לרב׃
15И царят направи среброто и златото [да изобилват] в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.
16ומוצא הסוסים אשר לשלמה ממצרים ומקוא סחרי המלך מקוא יקחו במחיר׃
16И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с [определена] цена.
17ויעלו ויוציאו ממצרים מרכבה בשש מאות כסף וסוס בחמשים ומאה וכן לכל מלכי החתים ומלכי ארם בידם יוציאו׃
17А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни [сикли], и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе [конете им] се доставяха чрез тия [търговци].