¹זבובי מות יבאיש יביע שמן רוקח יקר מחכמה מכבוד סכלות מעט׃

¹Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие [покваря] онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

²לב חכם לימינו ולב כסיל לשמאלו׃

²Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

³וגם בדרך כשהסכל הלך לבו חסר ואמר לכל סכל הוא׃

³Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, [че е] безумен.

⁴אם רוח המושל תעלה עליך מקומך אל תנח כי מרפא יניח חטאים גדולים׃

⁴Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁵יש רעה ראיתי תחת השמש כשגגה שיצא מלפני השליט׃

⁵Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -[ и това е], [че]

⁶נתן הסכל במרומים רבים ועשירים בשפל ישבו׃

⁶Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁷ראיתי עבדים על סוסים ושרים הלכים כעבדים על הארץ׃

⁷Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁸חפר גומץ בו יפול ופרץ גדר ישכנו נחש׃

⁸Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁹מסיע אבנים יעצב בהם בוקע עצים יסכן בם׃

⁹Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

¹⁰אם קהה הברזל והוא לא פנים קלקל וחילים יגבר ויתרון הכשיר חכמה׃

¹⁰Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹¹אם ישך הנחש בלוא לחש ואין יתרון לבעל הלשון׃

¹¹Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹²דברי פי חכם חן ושפתות כסיל תבלענו׃

¹²Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹³תחלת דברי פיהו סכלות ואחרית פיהו הוללות רעה׃

¹³[Защото] първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹⁴והסכל ירבה דברים לא ידע האדם מה שיהיה ואשר יהיה מאחריו מי יגיד לו׃

¹⁴Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁵עמל הכסילים תיגענו אשר לא ידע ללכת אל עיר׃

¹⁵Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁶אי לך ארץ שמלכך נער ושריך בבקר יאכלו׃

¹⁶Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁷אשריך ארץ שמלכך בן חורים ושריך בעת יאכלו בגבורה ולא בשתי׃

¹⁷Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁸בעצלתים ימך המקרה ובשפלות ידים ידלף הבית׃

¹⁸От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁹לשחוק עשים לחם ויין ישמח חיים והכסף יענה את הכל׃

¹⁹Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

²⁰גם במדעך מלך אל תקלל ובחדרי משכבך אל תקלל עשיר כי עוף השמים יוליך את הקול ובעל הכנפים יגיד דבר׃

²⁰Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия [нито] в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.