1לכל זמן ועת לכל חפץ תחת השמים׃
1Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2עת ללדת ועת למות עת לטעת ועת לעקור נטוע׃
2Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3עת להרוג ועת לרפוא עת לפרוץ ועת לבנות׃
3Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4עת לבכות ועת לשחוק עת ספוד ועת רקוד׃
4Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5עת להשליך אבנים ועת כנוס אבנים עת לחבוק ועת לרחק מחבק׃
5Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6עת לבקש ועת לאבד עת לשמור ועת להשליך׃
6Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7עת לקרוע ועת לתפור עת לחשות ועת לדבר׃
7Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8עת לאהב ועת לשנא עת מלחמה ועת שלום׃
8Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9מה יתרון העושה באשר הוא עמל׃
9Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
10ראיתי את הענין אשר נתן אלהים לבני האדם לענות בו׃
10Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11את הכל עשה יפה בעתו גם את העלם נתן בלבם מבלי אשר לא ימצא האדם את המעשה אשר עשה האלהים מראש ועד סוף׃
11Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12ידעתי כי אין טוב בם כי אם לשמוח ולעשות טוב בחייו׃
12Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;
13וגם כל האדם שיאכל ושתה וראה טוב בכל עמלו מתת אלהים היא׃
13И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14ידעתי כי כל אשר יעשה האלהים הוא יהיה לעולם עליו אין להוסיף וממנו אין לגרע והאלהים עשה שיראו מלפניו׃
14Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.
15מה שהיה כבר הוא ואשר להיות כבר היה והאלהים יבקש את נרדף׃
15Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16ועוד ראיתי תחת השמש מקום המשפט שמה הרשע ומקום הצדק שמה הרשע׃
16Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.
17אמרתי אני בלבי את הצדיק ואת הרשע ישפט האלהים כי עת לכל חפץ ועל כל המעשה שם׃
17Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.
18אמרתי אני בלבי על דברת בני האדם לברם האלהים ולראות שהם בהמה המה להם׃
18Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.
19כי מקרה בני האדם ומקרה הבהמה ומקרה אחד להם כמות זה כן מות זה ורוח אחד לכל ומותר האדם מן הבהמה אין כי הכל הבל׃
19Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20הכל הולך אל מקום אחד הכל היה מן העפר והכל שב אל העפר׃
20Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21מי יודע רוח בני האדם העלה היא למעלה ורוח הבהמה הירדת היא למטה לארץ׃
21Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
22וראיתי כי אין טוב מאשר ישמח האדם במעשיו כי הוא חלקו כי מי יביאנו לראות במה שיהיה אחריו׃
22Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?