¹שמר רגליך כאשר תלך אל בית האלהים וקרוב לשמע מתת הכסילים זבח כי אינם יודעים לעשות רע׃

¹Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

²אל תבהל על פיך ולבך אל ימהר להוציא דבר לפני האלהים כי האלהים בשמים ואתה על הארץ על כן יהיו דבריך מעטים׃

²Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

³כי בא החלום ברב ענין וקול כסיל ברב דברים׃

³Защото, [както] съновидението произхожда от многото занимание, [Така] и гласът на безумния от многото думи.

⁴כאשר תדר נדר לאלהים אל תאחר לשלמו כי אין חפץ בכסילים את אשר תדר שלם׃

⁴Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁵טוב אשר לא תדר משתדור ולא תשלם׃

⁵По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁶אל תתן את פיך לחטיא את בשרך ואל תאמר לפני המלאך כי שגגה היא למה יקצף האלהים על קולך וחבל את מעשה ידיך׃

⁶Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред [Божия] служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁷כי ברב חלמות והבלים ודברים הרבה כי את האלהים ירא׃

⁷Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁸אם עשק רש וגזל משפט וצדק תראה במדינה אל תתמה על החפץ כי גבה מעל גבה שמר וגבהים עליהם׃

⁸Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁹ויתרון ארץ בכל היא מלך לשדה נעבד׃

⁹При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

¹⁰אהב כסף לא ישבע כסף ומי אהב בהמון לא תבואה גם זה הבל׃

¹⁰Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹¹ברבות הטובה רבו אוכליה ומה כשרון לבעליה כי אם ראית עיניו׃

¹¹Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да [ги] гледат с очите си?

¹²מתוקה שנת העבד אם מעט ואם הרבה יאכל והשבע לעשיר איננו מניח לו לישון׃

¹²Сънят на работникът е сладък, малко ли [е] ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹³יש רעה חולה ראיתי תחת השמש עשר שמור לבעליו לרעתו׃

¹³Има тежко зло, което видях под слънцето, [именно], Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

¹⁴ואבד העשר ההוא בענין רע והוליד בן ואין בידו מאומה׃

¹⁴И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁵כאשר יצא מבטן אמו ערום ישוב ללכת כשבא ומאומה לא ישא בעמלו שילך בידו׃

¹⁵Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁶וגם זה רעה חולה כל עמת שבא כן ילך ומה יתרון לו שיעמל לרוח׃

¹⁶Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁷גם כל ימיו בחשך יאכל וכעס הרבה וחליו וקצף׃

¹⁷Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁸הנה אשר ראיתי אני טוב אשר יפה לאכול ולשתות ולראות טובה בכל עמלו שיעמל תחת השמש מספר ימי חיו אשר נתן לו האלהים כי הוא חלקו׃

¹⁸Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁹גם כל האדם אשר נתן לו האלהים עשר ונכסים והשליטו לאכל ממנו ולשאת את חלקו ולשמח בעמלו זה מתת אלהים היא׃

¹⁹И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

²⁰כי לא הרבה יזכר את ימי חייו כי האלהים מענה בשמחת לבו׃

²⁰Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.