¹טוב שם משמן טוב ויום המות מיום הולדו׃

¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

²טוב ללכת אל בית אבל מלכת אל בית משתה באשר הוא סוף כל האדם והחי יתן אל לבו׃

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

³טוב כעס משחק כי ברע פנים ייטב לב׃

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

⁴לב חכמים בבית אבל ולב כסילים בבית שמחה׃

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵טוב לשמע גערת חכם מאיש שמע שיר כסילים׃

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁶כי כקול הסירים תחת הסיר כן שחק הכסיל וגם זה הבל׃

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷כי העשק יהולל חכם ויאבד את לב מתנה׃

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁸טוב אחרית דבר מראשיתו טוב ארך רוח מגבה רוח׃

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁹אל תבהל ברוחך לכעוס כי כעס בחיק כסילים ינוח׃

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

¹⁰אל תאמר מה היה שהימים הראשנים היו טובים מאלה כי לא מחכמה שאלת על זה׃

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹¹טובה חכמה עם נחלה ויתר לראי השמש׃

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹²כי בצל החכמה בצל הכסף ויתרון דעת החכמה תחיה בעליה׃

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹³ראה את מעשה האלהים כי מי יוכל לתקן את אשר עותו׃

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴ביום טובה היה בטוב וביום רעה ראה גם את זה לעמת זה עשה האלהים על דברת שלא ימצא האדם אחריו מאומה׃

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁵את הכל ראיתי בימי הבלי יש צדיק אבד בצדקו ויש רשע מאריך ברעתו׃

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁶אל תהי צדיק הרבה ואל תתחכם יותר למה תשומם׃

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁷אל תרשע הרבה ואל תהי סכל למה תמות בלא עתך׃

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁸טוב אשר תאחז בזה וגם מזה אל תנח את ידך כי ירא אלהים יצא את כלם׃

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁹החכמה תעז לחכם מעשרה שליטים אשר היו בעיר׃

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

²⁰כי אדם אין צדיק בארץ אשר יעשה טוב ולא יחטא׃

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²¹גם לכל הדברים אשר ידברו אל תתן לבך אשר לא תשמע את עבדך מקללך׃

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²²כי גם פעמים רבות ידע לבך אשר גם את קללת אחרים׃

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²³כל זה נסיתי בחכמה אמרתי אחכמה והיא רחוקה ממני׃

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²⁴רחוק מה שהיה ועמק עמק מי ימצאנו׃

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁵סבותי אני ולבי לדעת ולתור ובקש חכמה וחשבון ולדעת רשע כסל והסכלות הוללות׃

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁶ומוצא אני מר ממות את האשה אשר היא מצודים וחרמים לבה אסורים ידיה טוב לפני האלהים ימלט ממנה וחוטא ילכד בה׃

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁷ראה זה מצאתי אמרה קהלת אחת לאחת למצא חשבון׃

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁸אשר עוד בקשה נפשי ולא מצאתי אדם אחד מאלף מצאתי ואשה בכל אלה לא מצאתי׃

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁹לבד ראה זה מצאתי אשר עשה האלהים את האדם ישר והמה בקשו חשבנות רבים׃

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.