1ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
1Пак Господното слово дойде към мене и рече:
2בן אדם בתוך בית המרי אתה ישב אשר עינים להם לראות ולא ראו אזנים להם לשמע ולא שמעו כי בית מרי הם׃
2Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.
3ואתה בן אדם עשה לך כלי גולה וגלה יומם לעיניהם וגלית ממקומך אל מקום אחר לעיניהם אולי יראו כי בית מרי המה׃
3Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.
4והוצאת כליך ככלי גולה יומם לעיניהם ואתה תצא בערב לעיניהם כמוצאי גולה׃
4Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.
5לעיניהם חתר לך בקיר והוצאת בו׃
5Прокопай си стената пред очите им, и изнеси [вещите] през нея.
6לעיניהם על כתף תשא בעלטה תוציא פניך תכסה ולא תראה את הארץ כי מופת נתתיך לבית ישראל׃
6Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
7ואעש כן כאשר צויתי כלי הוצאתי ככלי גולה יומם ובערב חתרתי לי בקיר ביד בעלטה הוצאתי על כתף נשאתי לעיניהם׃
7И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.
8ויהי דבר יהוה אלי בבקר לאמר׃
8А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
9בן אדם הלא אמרו אליך בית ישראל בית המרי מה אתה עשה׃
9Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
10אמר אליהם כה אמר אדני יהוה הנשיא המשא הזה בירושלם וכל בית ישראל אשר המה בתוכם׃
10Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това [пророчество] наложено [на тебе се отнася] до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
11אמר אני מופתכם כאשר עשיתי כן יעשה להם בגולה בשבי ילכו׃
11Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12והנשיא אשר בתוכם אל כתף ישא בעלטה ויצא בקיר יחתרו להוציא בו פניו יכסה יען אשר לא יראה לעין הוא את הארץ׃
12Князът, който е между тях ще дигне [товар] на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея [вещите му]; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
13ופרשתי את רשתי עליו ונתפש במצודתי והבאתי אתו בבלה ארץ כשדים ואותה לא יראה ושם ימות׃
13Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
14וכל אשר סביבתיו עזרה וכל אגפיו אזרה לכל רוח וחרב אריק אחריהם׃
14И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
15וידעו כי אני יהוה בהפיצי אותם בגוים וזריתי אותם בארצות׃
15И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по [разни] страни.
16והותרתי מהם אנשי מספר מחרב מרעב ומדבר למען יספרו את כל תועבותיהם בגוים אשר באו שם וידעו כי אני יהוה׃
16Обаче неколцина от тях ще оставя [Оцелели] от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.
17ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
17При това, Господното слово дойде към мене и рече:
18בן אדם לחמך ברעש תאכל ומימיך ברגזה ובדאגה תשתה׃
18Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.
19ואמרת אל עם הארץ כה אמר אדני יהוה ליושבי ירושלם אל אדמת ישראל לחמם בדאגה יאכלו ומימיהם בשממון ישתו למען תשם ארצה ממלאה מחמס כל הישבים בה׃
19И кажи на людете на [тая] земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, [оголена] от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.
20והערים הנושבות תחרבנה והארץ שממה תהיה וידעתם כי אני יהוה׃
20Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.
21ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
21И Господното слово дойде към мене и рече:
22בן אדם מה המשל הזה לכם על אדמת ישראל לאמר יארכו הימים ואבד כל חזון׃
22Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?
23לכן אמר אליהם כה אמר אדני יהוה השבתי את המשל הזה ולא ימשלו אתו עוד בישראל כי אם דבר אליהם קרבו הימים ודבר כל חזון׃
23Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.
24כי לא יהיה עוד כל חזון שוא ומקסם חלק בתוך בית ישראל׃
24Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.
25כי אני יהוה אדבר את אשר אדבר דבר ויעשה לא תמשך עוד כי בימיכם בית המרי אדבר דבר ועשיתיו נאם אדני יהוה׃
25Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.
26ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
26Пак дойде към мене Господното слово и рече:
27בן אדם הנה בית ישראל אמרים החזון אשר הוא חזה לימים רבים ולעתים רחוקות הוא נבא׃
27Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, [ще се изпълни] след много дни, И той пророкува за далечни времена.
28לכן אמר אליהם כה אמר אדני יהוה לא תמשך עוד כל דברי אשר אדבר דבר ויעשה נאם אדני יהוה׃
28Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.