1ואתה שא קינה אל נשיאי ישראל׃
1При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
2ואמרת מה אמך לביא בין אריות רבצה בתוך כפרים רבתה גוריה׃
2Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
3ותעל אחד מגריה כפיר היה וילמד לטרף טרף אדם אכל׃
3Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
4וישמעו אליו גוים בשחתם נתפש ויבאהו בחחים אל ארץ מצרים׃
4И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.
5ותרא כי נוחלה אבדה תקותה ותקח אחד מגריה כפיר שמתהו׃
5А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
6ויתהלך בתוך אריות כפיר היה וילמד לטרף טרף אדם אכל׃
6И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
7וידע אלמנותיו ועריהם החריב ותשם ארץ ומלאה מקול שאגתו׃
7Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
8ויתנו עליו גוים סביב ממדינות ויפרשו עליו רשתם בשחתם נתפש׃
8Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
9ויתנהו בסוגר בחחים ויבאהו אל מלך בבל יבאהו במצדות למען לא ישמע קולו עוד אל הרי ישראל׃
9И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.
10אמך כגפן בדמך על מים שתולה פריה וענפה היתה ממים רבים׃
10Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
11ויהיו לה מטות עז אל שבטי משלים ותגבה קומתו על בין עבתים וירא בגבהו ברב דליתיו׃
11Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12ותתש בחמה לארץ השלכה ורוח הקדים הוביש פריה התפרקו ויבשו מטה עזה אש אכלתהו׃
12Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.
13ועתה שתולה במדבר בארץ ציה וצמא׃
13А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14ותצא אש ממטה בדיה פריה אכלה ולא היה בה מטה עז שבט למשול קינה היא ותהי לקינה׃
14И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.