¹ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

¹При това Господното слово дойде към мене и рече:

²בן אדם שים פניך על הר שעיר והנבא עליו׃

²Сине човешки, насочи лицето си против хълма Сиир, и пророкувай против него, като му речеш:

³ואמרת לו כה אמר אדני יהוה הנני אליך הר שעיר ונטיתי ידי עליך ונתתיך שממה ומשמה׃

³Така казва Господ Иеова: Ето, хълме Сиир, Аз съм против тебе; ще простра ръката Си против тебе, и ще те обърна в опустошение и ще бъдеш за учудване.

⁴עריך חרבה אשים ואתה שממה תהיה וידעת כי אני יהוה׃

⁴Ще разоря градовете ти, и ти ще запустееш; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

⁵יען היות לך איבת עולם ותגר את בני ישראל על ידי חרב בעת אידם בעת עון קץ׃

⁵Понеже си хранил непрекъсната омраза, и си предал израилтяните в силата на меча във времето на бедствието им, когато беззаконието [им е стигнало] до края си;

⁶לכן חי אני נאם אדני יהוה כי לדם אעשך ודם ירדפך אם לא דם שנאת ודם ירדפך׃

⁶затова, [заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, ще те предам на кръв, и кръв ще те преследва; понеже не си намразил кръвта, то кръв ще те преследва.

⁷ונתתי את הר שעיר לשממה ושממה והכרתי ממנו עבר ושב׃

⁷Така ще направя хълма Сиир да бъде за учудване и да запустее; и ще изтребя от него и оня, който минава, и оня, който се връща.

⁸ומלאתי את הריו חלליו גבעותיך וגיאותיך וכל אפיקיך חללי חרב יפלו בהם׃

⁸Ще напълня планините му с убитите му; по хълмовете ти, по долините ти и по всичките ти реки ще паднат убитите от нож.

⁹שממות עולם אתנך ועריך לא תישבנה וידעתם כי אני יהוה׃

⁹Ще обърна на вечно опустошение, и градовете ти няма да се населят; и ще познаете, че Аз съм Господ.

¹⁰יען אמרך את שני הגוים ואת שתי הארצות לי תהיינה וירשנוה ויהוה שם היה׃

¹⁰Понеже си рекъл: Тия два народа и тия две страни ще бъдат мои, и ние ще ги владеем, ако и да е бил Господ там,

¹¹לכן חי אני נאם אדני יהוה ועשיתי כאפך וכקנאתך אשר עשיתה משנאתיך בם ונודעתי בם כאשר אשפטך׃

¹¹затова, [заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова ще постъпя според гнева и според завистта, която си показал поради омразата си към тях; и ще им бъда познат, когато те съдя.

¹²וידעת כי אני יהוה שמעתי את כל נאצותיך אשר אמרת על הרי ישראל לאמר שממה לנו נתנו לאכלה׃

¹²И ти ще познаеш, че Аз Господ чух всичките хули, които си произнесъл против Израилевите планини, като си рекъл: Те запустяха; нам са дадени за храна.

¹³ותגדילו עלי בפיכם והעתרתם עלי דבריכם אני שמעתי׃

¹³И с устата си говорихте високомерно против Мене, и казахте много думи против Мене; Аз чух.

¹⁴כה אמר אדני יהוה כשמח כל הארץ שממה אעשה לך׃

¹⁴Така казва Господ Иеова: Когато се весели целият свят, Аз ще те направя пуст.

¹⁵כשמחתך לנחלת בית ישראל על אשר שממה כן אעשה לך שממה תהיה הר שעיר וכל אדום כלה וידעו כי אני יהוה׃

¹⁵Както си се развеселил за дето запустя наследството на Израилевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом, да! целият; и ще познаят, че Аз съм Господ.