¹אמרו לאחיכם עמי ולאחותיכם רחמה׃

¹Наричайте, [прочее], братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

²ריבו באמכם ריבו כי היא לא אשתי ואנכי לא אישה ותסר זנוניה מפניה ונאפופיה מבין שדיה׃

²Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

³פן אפשיטנה ערמה והצגתיה כיום הולדה ושמתיה כמדבר ושתה כארץ ציה והמתיה בצמא׃

³Да не би да я съблека гола, И я изложа както [бе] в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

⁴ואת בניה לא ארחם כי בני זנונים המה׃

⁴Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

⁵כי זנתה אמם הבישה הורתם כי אמרה אלכה אחרי מאהבי נתני לחמי ומימי צמרי ופשתי שמני ושקויי׃

⁵Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

⁶לכן הנני שך את דרכך בסירים וגדרתי את גדרה ונתיבותיה לא תמצא׃

⁶Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

⁷ורדפה את מאהביה ולא תשיג אתם ובקשתם ולא תמצא ואמרה אלכה ואשובה אל אישי הראשון כי טוב לי אז מעתה׃

⁷Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

⁸והיא לא ידעה כי אנכי נתתי לה הדגן והתירוש והיצהר וכסף הרביתי לה וזהב עשו לבעל׃

⁸И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

⁹לכן אשוב ולקחתי דגני בעתו ותירושי במועדו והצלתי צמרי ופשתי לכסות את ערותה׃

⁹Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

¹⁰ועתה אגלה את נבלתה לעיני מאהביה ואיש לא יצילנה מידי׃

¹⁰И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

¹¹והשבתי כל משושה חגה חדשה ושבתה וכל מועדה׃

¹¹И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

¹²והשמתי גפנה ותאנתה אשר אמרה אתנה המה לי אשר נתנו לי מאהבי ושמתים ליער ואכלתם חית השדה׃

¹²Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

¹³ופקדתי עליה את ימי הבעלים אשר תקטיר להם ותעד נזמה וחליתה ותלך אחרי מאהביה ואתי שכחה נאם יהוה׃

¹³И ще я накажа за дните, [които посвещаваше] на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

¹⁴לכן הנה אנכי מפתיה והלכתיה המדבר ודברתי על לבה׃

¹⁴Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

¹⁵ונתתי לה את כרמיה משם ואת עמק עכור לפתח תקוה וענתה שמה כימי נעוריה וכיום עלתה מארץ מצרים׃

¹⁵И [още] от там ще й дам [ханаанските] лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

¹⁶והיה ביום ההוא נאם יהוה תקראי אישי ולא תקראי לי עוד בעלי׃

¹⁶В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

¹⁷והסרתי את שמות הבעלים מפיה ולא יזכרו עוד בשמם׃

¹⁷Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

¹⁸וכרתי להם ברית ביום ההוא עם חית השדה ועם עוף השמים ורמש האדמה וקשת וחרב ומלחמה אשבור מן הארץ והשכבתים לבטח׃

¹⁸В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, [и ги махна] от земята, Ще ги населя в безопасност.

¹⁹וארשתיך לי לעולם וארשתיך לי בצדק ובמשפט ובחסד וברחמים׃

¹⁹И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

²⁰וארשתיך לי באמונה וידעת את יהוה׃

²⁰Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

²¹והיה ביום ההוא אענה נאם יהוה אענה את השמים והם יענו את הארץ׃

²¹И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

²²והארץ תענה את הדגן ואת התירוש ואת היצהר והם יענו את יזרעאל׃

²²И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

²³וזרעתיה לי בארץ ורחמתי את לא רחמה ואמרתי ללא עמי עמי אתה והוא יאמר אלהי׃

²³И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат [всеки един]: Ти си мой Бог.