¹אל תשמח ישראל אל גיל כעמים כי זנית מעל אלהיך אהבת אתנן על כל גרנות דגן׃

¹Не се радвай, Израилю, до възторг, като племената; Защото ти блудства и [се отклони] от своя Бог; Ти обикна [блуднически] заплати във всяко житно гумно.

²גרן ויקב לא ירעם ותירוש יכחש בה׃

²Гумното и линът няма да ги нахранят, И мъстът ще изчезне за тях.

³לא ישבו בארץ יהוה ושב אפרים מצרים ובאשור טמא יאכלו׃

³Няма да живеят в Господната земя; Но Ефрем ще се върне в Египет, И ще ядат нечисти ястия в Асирия.

⁴לא יסכו ליהוה יין ולא יערבו לו זבחיהם כלחם אונים להם כל אכליו יטמאו כי לחמם לנפשם לא יבוא בית יהוה׃

⁴Няма да принасят Господу възлияния от вино, Нито ще Му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се [считат] като хляба [що ядат] жалеещи, От който всички, които го ядат се оскверняват; Защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана, А няма да влезе в дома Господен.

⁵מה תעשו ליום מועד וליום חג יהוה׃

⁵Какво ще направите в празничен ден И в ден на Господно тържество?

⁶כי הנה הלכו משד מצרים תקבצם מף תקברם מחמד לכספם קמוש יירשם חוח באהליהם׃

⁶Защото, ето, макар че побягнаха от погубление, Все пак Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; Коприви ще завладеят желателните им сребърни вещи; Тръни ще има в шатрите им.

⁷באו ימי הפקדה באו ימי השלם ידעו ישראל אויל הנביא משגע איש הרוח על רב עונך ורבה משטמה׃

⁷Настанаха дните на наказанието, Дните на въздаянието настанаха, И Израил ще го познае; Пророкът избезумя, завладеният от дух полудя, Поради многото ти беззакония И поради голямата омраза, която [те възбуждат];

⁸צפה אפרים עם אלהי נביא פח יקוש על כל דרכיו משטמה בבית אלהיו׃

⁸Ефрем бди против моя Бог; А по всичките пътища на пророка има примка на птицеловец, И омраза в дома на неговия Бог.

⁹העמיקו שחתו כימי הגבעה יזכור עונם יפקוד חטאתם׃

⁹Дълбоко се развратиха, както в дните на Гавая; [Затова Господ] ще помни беззаконието им, Ще накаже греховете им.

¹⁰כענבים במדבר מצאתי ישראל כבכורה בתאנה בראשיתה ראיתי אבותיכם המה באו בעל פעור וינזרו לבשת ויהיו שקוצים כאהבם׃

¹⁰Намерих Израиля, [че беше за Мене] като грозде в пустиня; Видях бащите ви, [че бяха] като първозрелите на смоковницата В първата й година; Но те отидоха при Ваалфегора, Предадоха себе си на това срамотно нещо, И станаха гнусни като обичните си [идоли].

¹¹אפרים כעוף יתעופף כבודם מלדה ומבטן ומהריון׃

¹¹А колкото за Ефрема, тяхната слава ще отлети като птица; Не ще има [между тях] раждане, ни бременност, ни зачване;

¹²כי אם יגדלו את בניהם ושכלתים מאדם כי גם אוי להם בשורי מהם׃

¹²Но и да отхранят чадата си, Пак ще ги обезчадя тъй щото да не остане човек; Защото горко им, когато се оттегля от тях!

¹³אפרים כאשר ראיתי לצור שתולה בנוה ואפרים להוציא אל הורג בניו׃

¹³Ефрем Ми се виждаше като Тир, насаден на весело място; Но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.

¹⁴תן להם יהוה מה תתן תן להם רחם משכיל ושדים צמקים׃

¹⁴Дай им, Господи! Какво ли да дадеш? Дай им утроба, която помята и сухи гърди.

¹⁵כל רעתם בגלגל כי שם שנאתים על רע מעלליהם מביתי אגרשם לא אוסף אהבתם כל שריהם סררים׃

¹⁵Всичкото им нечестие е в Галгал, Защото там ги намразих; Поради злите им дела Ще ги оттласна от дома Си; Няма вече да ги обичам; Всичките им първенци са бунтовници.

¹⁶הכה אפרים שרשם יבש פרי בלי יעשון גם כי ילדון והמתי מחמדי בטנם׃

¹⁶Поразен биде Ефрем; Коренът им изсъхна; Плод няма да родят; Дори и ако родят, Ще умъртвя любимата рожба на утробата им.

¹⁷ימאסם אלהי כי לא שמעו לו ויהיו נדדים בגוים׃

¹⁷Бог мой ще ги отхвърли Защото не Го послушаха; И ще бъдат скитници между народите.