¹חזון ישעיהו בן אמוץ אשר חזה על יהודה וירושלם בימי עזיהו יותם אחז יחזקיהו מלכי יהודה׃

¹Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

²שמעו שמים והאזיני ארץ כי יהוה דבר בנים גדלתי ורוממתי והם פשעו בי׃

²Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил[, казвайки:] Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

³ידע שור קנהו וחמור אבוס בעליו ישראל לא ידע עמי לא התבונן׃

³Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; [Но] Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

⁴הוי גוי חטא עם כבד עון זרע מרעים בנים משחיתים עזבו את יהוה נאצו את קדוש ישראל נזרו אחור׃

⁴Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се [и се върнаха] назад.

⁵על מה תכו עוד תוסיפו סרה כל ראש לחלי וכל לבב דוי׃

⁵Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? [Вече] всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

⁶מכף רגל ועד ראש אין בו מתם פצע וחבורה ומכה טריה לא זרו ולא חבשו ולא רככה בשמן׃

⁶От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое [тяло] здраво място. [Но] струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

⁷ארצכם שממה עריכם שרפות אש אדמתכם לנגדכם זרים אכלים אתה ושממה כמהפכת זרים׃

⁷Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

⁸ונותרה בת ציון כסכה בכרם כמלונה במקשה כעיר נצורה׃

⁸И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

⁹לולי יהוה צבאות הותיר לנו שריד כמעט כסדם היינו לעמרה דמינו׃

⁹Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

¹⁰שמעו דבר יהוה קציני סדם האזינו תורת אלהינו עם עמרה׃

¹⁰Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

¹¹למה לי רב זבחיכם יאמר יהוה שבעתי עלות אילים וחלב מריאים ודם פרים וכבשים ועתודים לא חפצתי׃

¹¹Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

¹²כי תבאו לראות פני מי בקש זאת מידכם רמס חצרי׃

¹²Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?

¹³לא תוסיפו הביא מנחת שוא קטרת תועבה היא לי חדש ושבת קרא מקרא לא אוכל און ועצרה׃

¹³Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, [Тоже] и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.

¹⁴חדשיכם ומועדיכם שנאה נפשי היו עלי לטרח נלאיתי נשא׃

¹⁴Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

¹⁵ובפרשכם כפיכם אעלים עיני מכם גם כי תרבו תפלה אינני שמע ידיכם דמים מלאו׃

¹⁵И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

¹⁶רחצו הזכו הסירו רע מעלליכם מנגד עיני חדלו הרע׃

¹⁶Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

¹⁷למדו היטב דרשו משפט אשרו חמוץ שפטו יתום ריבו אלמנה׃

¹⁷Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

¹⁸לכו נא ונוכחה יאמר יהוה אם יהיו חטאיכם כשנים כשלג ילבינו אם יאדימו כתולע כצמר יהיו׃

¹⁸Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като [бяла] вълна.

¹⁹אם תאבו ושמעתם טוב הארץ תאכלו׃

¹⁹Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

²⁰ואם תמאנו ומריתם חרב תאכלו כי פי יהוה דבר׃

²⁰Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

²¹איכה היתה לזונה קריה נאמנה מלאתי משפט צדק ילין בה ועתה מרצחים׃

²¹Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

²²כספך היה לסיגים סבאך מהול במים׃

²²Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

²³שריך סוררים וחברי גנבים כלו אהב שחד ורדף שלמנים יתום לא ישפטו וריב אלמנה לא יבוא אליהם׃

²³Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

²⁴לכן נאם האדון יהוה צבאות אביר ישראל הוי אנחם מצרי ואנקמה מאויבי׃

²⁴Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

²⁵ואשיבה ידי עליך ואצרף כבר סיגיך ואסירה כל בדיליך׃

²⁵И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

²⁶ואשיבה שפטיך כבראשנה ויעציך כבתחלה אחרי כן יקרא לך עיר הצדק קריה נאמנה׃

²⁶И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

²⁷ציון במשפט תפדה ושביה בצדקה׃

²⁷Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

²⁸ושבר פשעים וחטאים יחדו ועזבי יהוה יכלו׃

²⁸А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

²⁹כי יבשו מאילים אשר חמדתם ותחפרו מהגנות אשר בחרתם׃

²⁹Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

³⁰כי תהיו כאלה נבלת עלה וכגנה אשר מים אין לה׃

³⁰Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

³¹והיה החסן לנערת ופעלו לניצוץ ובערו שניהם יחדו ואין מכבה׃

³¹И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.