¹הוי החקקים חקקי און ומכתבים עמל כתבו׃

¹Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

²להטות מדין דלים ולגזל משפט עניי עמי להיות אלמנות שללם ואת יתומים יבזו׃

²За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

³ומה תעשו ליום פקדה ולשואה ממרחק תבוא על מי תנוסו לעזרה ואנה תעזבו כבודכם׃

³И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

⁴בלתי כרע תחת אסיר ותחת הרוגים יפלו בכל זאת לא שב אפו ועוד ידו נטויה׃

⁴[Нищо не им остава], освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

⁵הוי אשור שבט אפי ומטה הוא בידם זעמי׃

⁵Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

⁶בגוי חנף אשלחנו ועל עם עברתי אצונו לשלל שלל ולבז בז ולשימו מרמס כחמר חוצות׃

⁶Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

⁷והוא לא כן ידמה ולבבו לא כן יחשב כי להשמיד בלבבו ולהכרית גוים לא מעט׃

⁷Обаче не му е намерението [да направи] така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

⁸כי יאמר הלא שרי יחדו מלכים׃

⁸Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

⁹הלא ככרכמיש כלנו אם לא כארפד חמת אם לא כדמשק שמרון׃

⁹Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

¹⁰כאשר מצאה ידי לממלכת האליל ופסיליהם מירושלם ומשמרון׃

¹⁰Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

¹¹הלא כאשר עשיתי לשמרון ולאליליה כן אעשה לירושלם ולעצביה׃

¹¹Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

¹²והיה כי יבצע אדני את כל מעשהו בהר ציון ובירושלם אפקד על פרי גדל לבב מלך אשור ועל תפארת רום עיניו׃

¹²Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, [дума Той], плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

¹³כי אמר בכח ידי עשיתי ובחכמתי כי נבנותי ואסיר גבולת עמים ועתידתיהם שושתי ואוריד כאביר יושבים׃

¹³Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите [на високо;]

¹⁴ותמצא כקן ידי לחיל העמים וכאסף ביצים עזבות כל הארץ אני אספתי ולא היה נדד כנף ופצה פה ומצפצף׃

¹⁴И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

¹⁵היתפאר הגרזן על החצב בו אם יתגדל המשור על מניפו כהניף שבט את מרימיו כהרים מטה לא עץ׃

¹⁵Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. [Или] тоягата би подигнала [този, който] не е дърво!

¹⁶לכן ישלח האדון יהוה צבאות במשמניו רזון ותחת כבדו יקד יקד כיקוד אש׃

¹⁶Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

¹⁷והיה אור ישראל לאש וקדושו ללהבה ובערה ואכלה שיתו ושמירו ביום אחד׃

¹⁷Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

¹⁸וכבוד יערו וכרמלו מנפש ועד בשר יכלה והיה כמסס נסס׃

¹⁸Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

¹⁹ושאר עץ יערו מספר יהיו ונער יכתבם׃

¹⁹А останалите дървета от леса му ще са малко, [До толкоз] щото да може дете да ги запише.

²⁰והיה ביום ההוא לא יוסיף עוד שאר ישראל ופליטת בית יעקב להשען על מכהו ונשען על יהוה קדוש ישראל באמת׃

²⁰И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

²¹שאר ישוב שאר יעקב אל אל גבור׃

²¹Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

²²כי אם יהיה עמך ישראל כחול הים שאר ישוב בו כליון חרוץ שוטף צדקה׃

²²Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, [Само] остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с [Божията] правда.

²³כי כלה ונחרצה אדני יהוה צבאות עשה בקרב כל הארץ׃

²³Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

²⁴לכן כה אמר אדני יהוה צבאות אל תירא עמי ישב ציון מאשור בשבט יככה ומטהו ישא עליך בדרך מצרים׃

²⁴Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както [я издигна] Египет;

²⁵כי עוד מעט מזער וכלה זעם ואפי על תבליתם׃

²⁵Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът [ще се обърне] за тяхна погибел;

²⁶ועורר עליו יהוה צבאות שוט כמכת מדין בצור עורב ומטהו על הים ונשאו בדרך מצרים׃

²⁶И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му [ще се издигне] над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

²⁷והיה ביום ההוא יסור סבלו מעל שכמך ועלו מעל צוארך וחבל על מפני שמן׃

²⁷И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието [ти].

²⁸בא על עית עבר במגרון למכמש יפקיד כליו׃

²⁸Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

²⁹עברו מעברה גבע מלון לנו חרדה הרמה גבעת שאול נסה׃

²⁹Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

³⁰צהלי קולך בת גלים הקשיבי לישה עניה ענתות׃

³⁰Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! [и] ти, бедни Анатоте!

³¹נדדה מדמנה ישבי הגבים העיזו׃

³¹Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

³²עוד היום בנב לעמד ינפף ידו הר בית ציון גבעת ירושלם׃

³²И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

³³הנה האדון יהוה צבאות מסעף פארה במערצה ורמי הקומה גדועים והגבהים ישפלו׃

³³Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна [сила]; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

³⁴ונקף סבכי היער בברזל והלבנון באדיר יפול׃

³⁴Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.