1משא דמשק הנה דמשק מוסר מעיר והיתה מעי מפלה׃
1Наложеното за Дамаск [пророчество]: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.
2עזבות ערי ערער לעדרים תהיינה ורבצו ואין מחריד׃
2Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.
3ונשבת מבצר מאפרים וממלכה מדמשק ושאר ארם ככבוד בני ישראל יהיו נאם יהוה צבאות׃
3Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.
4והיה ביום ההוא ידל כבוד יעקב ומשמן בשרו ירזה׃
4И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;
5והיה כאסף קציר קמה וזרעו שבלים יקצור והיה כמלקט שבלים בעמק רפאים׃
5И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.
6ונשאר בו עוללת כנקף זית שנים שלשה גרגרים בראש אמיר ארבעה חמשה בסעפיה פריה נאם יהוה אלהי ישראל׃
6Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.
7ביום ההוא ישעה האדם על עשהו ועיניו אל קדוש ישראל תראינה׃
7В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;
8ולא ישעה אל המזבחות מעשה ידיו ואשר עשו אצבעתיו לא יראה והאשרים והחמנים׃
8Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9ביום ההוא יהיו ערי מעזו כעזובת החרש והאמיר אשר עזבו מפני בני ישראל והיתה שממה׃
9В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане [там] запустение.
10כי שכחת אלהי ישעך וצור מעזך לא זכרת על כן תטעי נטעי נעמנים וזמרת זר תזרענו׃
10Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;
11ביום נטעך תשגשגי ובבקר זרעך תפריחי נד קציר ביום נחלה וכאב אנוש׃
11В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.
12הוי המון עמים רבים כהמות ימים יהמיון ושאון לאמים כשאון מים כבירים ישאון׃
12Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!
13לאמים כשאון מים רבים ישאון וגער בו ונס ממרחק ורדף כמץ הרים לפני רוח וכגלגל לפני סופה׃
13Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.
14לעת ערב והנה בלהה בטרם בקר איננו זה חלק שוסינו וגורל לבזזינו׃
14Привечер, ето смущение, [И] преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.