¹נחמו נחמו עמי יאמר אלהיכם׃

¹Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

²דברו על לב ירושלם וקראו אליה כי מלאה צבאה כי נרצה עונה כי לקחה מיד יהוה כפלים בכל חטאתיה׃

²Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно [наказание] за всичките си грехове.

³קול קורא במדבר פנו דרך יהוה ישרו בערבה מסלה לאלהינו׃

³Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

⁴כל גיא ינשא וכל הר וגבעה ישפלו והיה העקב למישור והרכסים לבקעה׃

⁴Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите [места] ще станат прави, И неравните места поле;

⁵ונגלה כבוד יהוה וראו כל בשר יחדו כי פי יהוה דבר׃

⁵И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁶קול אמר קרא ואמר מה אקרא כל הבשר חציר וכל חסדו כציץ השדה׃

⁶Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁷יבש חציר נבל ציץ כי רוח יהוה נשבה בו אכן חציר העם׃

⁷Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁸יבש חציר נבל ציץ ודבר אלהינו יקום לעולם׃

⁸Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁹על הר גבה עלי לך מבשרת ציון הרימי בכח קולך מבשרת ירושלם הרימי אל תיראי אמרי לערי יהודה הנה אלהיכם׃

⁹Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

¹⁰הנה אדני יהוה בחזק יבוא וזרעו משלה לו הנה שכרו אתו ופעלתו לפניו׃

¹⁰Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹¹כרעה עדרו ירעה בזרעו יקבץ טלאים ובחיקו ישא עלות ינהל׃

¹¹Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹²מי מדד בשעלו מים ושמים בזרת תכן וכל בשלש עפר הארץ ושקל בפלס הרים וגבעות במאזנים׃

¹²Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¹³מי תכן את רוח יהוה ואיש עצתו יודיענו׃

¹³Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¹⁴את מי נועץ ויבינהו וילמדהו בארח משפט וילמדהו דעת ודרך תבונות יודיענו׃

¹⁴С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¹⁵הן גוים כמר מדלי וכשחק מאזנים נחשבו הן איים כדק יטול׃

¹⁵Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

¹⁶ולבנון אין די בער וחיתו אין די עולה׃

¹⁶Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

¹⁷כל הגוים כאין נגדו מאפס ותהו נחשבו לו׃

¹⁷Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

¹⁸ואל מי תדמיון אל ומה דמות תערכו לו׃

¹⁸И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¹⁹הפסל נסך חרש וצרף בזהב ירקענו ורתקות כסף צורף׃

¹⁹Кумирът ли? - Художникът [го е излял, ]И златарят го обковава със злато И лее [за него] сребърни верижки;

²⁰המסכן תרומה עץ לא ירקב יבחר חרש חכם יבקש לו להכין פסל לא ימוט׃

²⁰Който е твърде сиромах та [да принесе] принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

²¹הלוא תדעו הלוא תשמעו הלוא הגד מראש לכם הלוא הבינתם מוסדות הארץ׃

²¹Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

²²הישב על חוג הארץ וישביה כחגבים הנוטה כדק שמים וימתחם כאהל לשבת׃

²²Онзи, Който седи над кръга на земята, [Пред Когото] жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

²³הנותן רוזנים לאין שפטי ארץ כתהו עשה׃

²³Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

²⁴אף בל נטעו אף בל זרעו אף בל שרש בארץ גזעם וגם נשף בהם ויבשו וסערה כקש תשאם׃

²⁴Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

²⁵ואל מי תדמיוני ואשוה יאמר קדוש׃

²⁵И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

²⁶שאו מרום עיניכם וראו מי ברא אלה המוציא במספר צבאם לכלם בשם יקרא מרב אונים ואמיץ כח איש לא נעדר׃

²⁶Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия [светила], И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно [от тях] не липсва.

²⁷למה תאמר יעקב ותדבר ישראל נסתרה דרכי מיהוה ומאלהי משפטי יעבור׃

²⁷Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

²⁸הלוא ידעת אם לא שמעת אלהי עולם יהוה בורא קצות הארץ לא ייעף ולא ייגע אין חקר לתבונתו׃

²⁸Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

²⁹נתן ליעף כח ולאין אונים עצמה ירבה׃

²⁹Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

³⁰ויעפו נערים ויגעו ובחורים כשול יכשלו׃

³⁰Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

³¹וקוי יהוה יחליפו כח יעלו אבר כנשרים ירוצו ולא ייגעו ילכו ולא ייעפו׃

³¹Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.