¹הן עבדי אתמך בו בחירי רצתה נפשי נתתי רוחי עליו משפט לגוים יוציא׃

¹Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

²לא יצעק ולא ישא ולא ישמיע בחוץ קולו׃

²Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.

³קנה רצוץ לא ישבור ופשתה כהה לא יכבנה לאמת יוציא משפט׃

³Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.

⁴לא יכהה ולא ירוץ עד ישים בארץ משפט ולתורתו איים ייחילו׃

⁴Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

⁵כה אמר האל יהוה בורא השמים ונוטיהם רקע הארץ וצאצאיה נתן נשמה לעם עליה ורוח להלכים בה׃

⁵Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:

⁶אני יהוה קראתיך בצדק ואחזק בידך ואצרך ואתנך לברית עם לאור גוים׃

⁶Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,

⁷לפקח עינים עורות להוציא ממסגר אסיר מבית כלא ישבי חשך׃

⁷За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.

⁸אני יהוה הוא שמי וכבודי לאחר לא אתן ותהלתי לפסילים׃

⁸Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

⁹הראשנות הנה באו וחדשות אני מגיד בטרם תצמחנה אשמיע אתכם׃

⁹Ето, нещата [предсказани] от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.

¹⁰שירו ליהוה שיר חדש תהלתו מקצה הארץ יורדי הים ומלאו איים וישביהם׃

¹⁰Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.

¹¹ישאו מדבר ועריו חצרים תשב קדר ירנו ישבי סלע מראש הרים יצוחו׃

¹¹Пустинята и градовете й нека извикат с висок [глас], Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините,

¹²ישימו ליהוה כבוד ותהלתו באיים יגידו׃

¹²Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.

¹³יהוה כגבור יצא כאיש מלחמות יעיר קנאה יריע אף יצריח על איביו יתגבר׃

¹³Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;

¹⁴החשיתי מעולם אחריש אתאפק כיולדה אפעה אשם ואשאף יחד׃

¹⁴За дълго време мълчах, [казва Той]. Останах тих, въздържах Себе Си; [Но сега] ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

¹⁵אחריב הרים וגבעות וכל עשבם אוביש ושמתי נהרות לאיים ואגמים אוביש׃

¹⁵Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.

¹⁶והולכתי עורים בדרך לא ידעו בנתיבות לא ידעו אדריכם אשים מחשך לפניהם לאור ומעקשים למישור אלה הדברים עשיתם ולא עזבתים׃

¹⁶Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места [ще направя] равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.

¹⁷נסגו אחור יבשו בשת הבטחים בפסל האמרים למסכה אתם אלהינו׃

¹⁷Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.

¹⁸החרשים שמעו והעורים הביטו לראות׃

¹⁸Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.

¹⁹מי עור כי אם עבדי וחרש כמלאכי אשלח מי עור כמשלם ועור כעבד יהוה׃

¹⁹Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, [когото] изпращам? Кой е сляп както предания [Богу], И сляп както служителя Господен?

²⁰ראית רבות ולא תשמר פקוח אזנים ולא ישמע׃

²⁰Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.

²¹יהוה חפץ למען צדקו יגדיל תורה ויאדיר׃

²¹Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

²²והוא עם בזוז ושסוי הפח בחורים כלם ובבתי כלאים החבאו היו לבז ואין מציל משסה ואין אמר השב׃

²²Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.

²³מי בכם יאזין זאת יקשב וישמע לאחור׃

²³Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

²⁴מי נתן למשוסה יעקב וישראל לבזזים הלוא יהוה זו חטאנו לו ולא אבו בדרכיו הלוך ולא שמעו בתורתו׃

²⁴Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.

²⁵וישפך עליו חמה אפו ועזוז מלחמה ותלהטהו מסביב ולא ידע ותבער בו ולא ישים על לב׃

²⁵Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.