1הצדיק אבד ואין איש שם על לב ואנשי חסד נאספים באין מבין כי מפני הרעה נאסף הצדיק׃
1Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат [от земята], без да размисли някой, Че праведният се отнема преди [да дойде] злото.
2יבוא שלום ינוחו על משכבותם הלך נכחו׃
2Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.
3ואתם קרבו הנה בני עננה זרע מנאף ותזנה׃
3А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4על מי תתענגו על מי תרחיבו פה תאריכו לשון הלוא אתם ילדי פשע זרע שקר׃
4С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
5הנחמים באלים תחת כל עץ רענן שחטי הילדים בנחלים תחת סעפי הסלעים׃
5Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
6בחלקי נחל חלקך הם הם גורלך גם להם שפכת נסך העלית מנחה העל אלה אנחם׃
6Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
7על הר גבה ונשא שמת משכבך גם שם עלית לזבח זבח׃
7На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
8ואחר הדלת והמזוזה שמת זכרונך כי מאתי גלית ותעלי הרחבת משכבך ותכרת לך מהם אהבת משכבם יד חזית׃
8Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
9ותשרי למלך בשמן ותרבי רקחיך ותשלחי צריך עד מרחק ותשפילי עד שאול׃
9Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.
10ברב דרכך יגעת לא אמרת נואש חית ידך מצאת על כן לא חלית׃
10Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.
11ואת מי דאגת ותיראי כי תכזבי ואותי לא זכרת לא שמת על לבך הלא אני מחשה ומעלם ואותי לא תיראי׃
11И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?
12אני אגיד צדקתך ואת מעשיך ולא יועילוך׃
12Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.
13בזעקך יצילך קבוציך ואת כלם ישא רוח יקח הבל והחוסה בי ינחל ארץ ויירש הר קדשי׃
13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.
14ואמר סלו סלו פנו דרך הרימו מכשול מדרך עמי׃
14И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.
15כי כה אמר רם ונשא שכן עד וקדוש שמו מרום וקדוש אשכון ואת דכא ושפל רוח להחיות רוח שפלים ולהחיות לב נדכאים׃
15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,
16כי לא לעולם אריב ולא לנצח אקצוף כי רוח מלפני יעטוף ונשמות אני עשיתי׃
16Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.
17בעון בצעו קצפתי ואכהו הסתר ואקצף וילך שובב בדרך לבו׃
17Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.
18דרכיו ראיתי וארפאהו ואנחהו ואשלם נחמים לו ולאבליו׃
18Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.
19בורא נוב שפתים שלום שלום לרחוק ולקרוב אמר יהוה ורפאתיו׃
19Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.
20והרשעים כים נגרש כי השקט לא יוכל ויגרשו מימיו רפש וטיט׃
20А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.
21אין שלום אמר אלהי לרשעים׃
21Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.