1שמעו את הדבר אשר דבר יהוה עליכם בית ישראל׃
1Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!
2כה אמר יהוה אל דרך הגוים אל תלמדו ומאתות השמים אל תחתו כי יחתו הגוים מהמה׃
2Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.
3כי חקות העמים הבל הוא כי עץ מיער כרתו מעשה ידי חרש במעצד׃
3Защото обичаите на племената са суетни; Понеже [само] дърво [е] това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4בכסף ובזהב ייפהו במסמרות ובמקבות יחזקום ולוא יפיק׃
4Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;
5כתמר מקשה המה ולא ידברו נשוא ינשוא כי לא יצעדו אל תיראו מהם כי לא ירעו וגם היטיב אין אותם׃
5Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат [някакво] зло, Нито им е [възможно] да докарат [някакво] добро.
6מאין כמוך יהוה גדול אתה וגדול שמך בגבורה׃
6Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.
7מי לא יראך מלך הגוים כי לך יאתה כי בכל חכמי הגוים ובכל מלכותם מאין כמוך׃
7Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що [мъдростта] им владее, няма подобен на Тебе.
8ובאחת יבערו ויכסלו מוסר הבלים עץ הוא׃
8Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението [им]; то е само дърво.
9כסף מרקע מתרשיש יובא וזהב מאופז מעשה חרש וידי צורף תכלת וארגמן לבושם מעשה חכמים כלם׃
9Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.
10ויהוה אלהים אמת הוא אלהים חיים ומלך עולם מקצפו תרעש הארץ ולא יכלו גוים זעמו׃
10Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11כדנה תאמרון להום אלהיא די שמיא וארקא לא עבדו יאבדו מארעא ומן תחות שמיא אלה׃
11(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).
12עשה ארץ בכחו מכין תבל בחכמתו ובתבונתו נטה שמים׃
12Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
13לקול תתו המון מים בשמים ויעלה נשאים מקצה ארץ ברקים למטר עשה ויוצא רוח מאצרתיו׃
13Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
14נבער כל אדם מדעת הביש כל צורף מפסל כי שקר נסכו ולא רוח בם׃
14Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
15הבל המה מעשה תעתעים בעת פקדתם יאבדו׃
15Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
16לא כאלה חלק יעקב כי יוצר הכל הוא וישראל שבט נחלתו יהוה צבאות שמו׃
16[Оня, който е] делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
17אספי מארץ כנעתך ישבתי במצור׃
17Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
18כי כה אמר יהוה הנני קולע את יושבי הארץ בפעם הזאת והצרותי להם למען ימצאו׃
18Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват [злото].
19אוי לי על שברי נחלה מכתי ואני אמרתי אך זה חלי ואשאנו׃
19Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20אהלי שדד וכל מיתרי נתקו בני יצאני ואינם אין נטה עוד אהלי ומקים יריעותי׃
20Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
21כי נבערו הרעים ואת יהוה לא דרשו על כן לא השכילו וכל מרעיתם נפוצה׃
21Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22קול שמועה הנה באה ורעש גדול מארץ צפון לשום את ערי יהודה שממה מעון תנים׃
22Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
23ידעתי יהוה כי לא לאדם דרכו לא לאיש הלך והכין את צעדו׃
23Господи, познавам, че пътят на човека не [зависи] от него; Не е [дадено] на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24יסרני יהוה אך במשפט אל באפך פן תמעטני׃
24Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25שפך חמתך על הגוים אשר לא ידעוך ועל משפחות אשר בשמך לא קראו כי אכלו את יעקב ואכלהו ויכלהו ואת נוהו השמו׃
25Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.