1ויאמר יהוה אלי אם יעמד משה ושמואל לפני אין נפשי אל העם הזה שלח מעל פני ויצאו׃
1Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би [се смилила] за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.
2והיה כי יאמרו אליך אנה נצא ואמרת אליהם כה אמר יהוה אשר למות למות ואשר לחרב לחרב ואשר לרעב לרעב ואשר לשבי לשבי׃
2И когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.
3ופקדתי עליהם ארבע משפחות נאם יהוה את החרב להרג ואת הכלבים לסחב ואת עוף השמים ואת בהמת הארץ לאכל ולהשחית׃
3И ще докарам на тях четири вида [язви], казва Господ: Ножът да заколи и кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да изтребят.
4ונתתים לזועה לכל ממלכות הארץ בגלל מנשה בן יחזקיהו מלך יהודה על אשר עשה בירושלם׃
4И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.
5כי מי יחמל עליך ירושלם ומי ינוד לך ומי יסור לשאל לשלם לך׃
5Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6את נטשת אתי נאם יהוה אחור תלכי ואט את ידי עליך ואשחיתך נלאיתי הנחם׃
6Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра ръката Си против тебе та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.
7ואזרם במזרה בשערי הארץ שכלתי אבדתי את עמי מדרכיהם לוא שבו׃
7Ще ги отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, [Защото] не се връщат от пътищата си.
8עצמו לי אלמנתו מחול ימים הבאתי להם על אם בחור שדד בצהרים הפלתי עליה פתאם עיר ובהלות׃
8Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.
9אמללה ילדת השבעה נפחה נפשה באה שמשה בעד יומם בושה וחפרה ושאריתם לחרב אתן לפני איביהם נאם יהוה׃
9Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе, когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.
10אוי לי אמי כי ילדתני איש ריב ואיש מדון לכל הארץ לא נשיתי ולא נשו בי כלה מקללוני׃
10Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, [Все пак, обаче], всеки от тях ме кълне.
11אמר יהוה אם לא שרותך לטוב אם לוא הפגעתי בך בעת רעה ובעת צרה את האיב׃
11Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.
12הירע ברזל ברזל מצפון ונחשת׃
12[Има ли] желязо, [което] може да счупи северното желязо и медта?
13חילך ואוצרותיך לבז אתן לא במחיר ובכל חטאותיך ובכל גבוליך׃
13Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.
14והעברתי את איביך בארץ לא ידעת כי אש קדחה באפי עליכם תוקד׃
14И ще [те] отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми, И ще гори върху вас.
15אתה ידעת יהוה זכרני ופקדני והנקם לי מרדפי אל לארך אפך תקחני דע שאתי עליך חרפה׃
15Ти, Господи, познаваш [делото ми] спомни си за мене; Посети ме и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.
16נמצאו דבריך ואכלם ויהי דבריך לי לששון ולשמחת לבבי כי נקרא שמך עלי יהוה אלהי צבאות׃
16Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.
17לא ישבתי בסוד משחקים ואעלז מפני ידך בדד ישבתי כי זעם מלאתני׃
17Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах [с тях]; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.
18למה היה כאבי נצח ומכתי אנושה מאנה הרפא היו תהיה לי כמו אכזב מים לא נאמנו׃
18Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив [поток], Като непостоянни води?
19לכן כה אמר יהוה אם תשוב ואשיבך לפני תעמד ואם תוציא יקר מזולל כפי תהיה ישבו המה אליך ואתה לא תשוב אליהם׃
19Затова, така казва Господ: Ако се върнеш [от тоя си ум], тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще [те направя да] бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.
20ונתתיך לעם הזה לחומת נחשת בצורה ונלחמו אליך ולא יוכלו לך כי אתך אני להושיעך ולהצילך נאם יהוה׃
20И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.
21והצלתיך מיד רעים ופדתיך מכף ערצים׃
21Ще те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.