¹וישמע פשחור בן אמר הכהן והוא פקיד נגיד בבית יהוה את ירמיהו נבא את הדברים האלה׃

¹А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

²ויכה פשחור את ירמיהו הנביא ויתן אתו על המהפכת אשר בשער בנימן העליון אשר בבית יהוה׃

²Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

³ויהי ממחרת ויצא פשחור את ירמיהו מן המהפכת ויאמר אליו ירמיהו לא פשחור קרא יהוה שמך כי אם מגור מסביב׃

³А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

⁴כי כה אמר יהוה הנני נתנך למגור לך ולכל אהביך ונפלו בחרב איביהם ועיניך ראות ואת כל יהודה אתן ביד מלך בבל והגלם בבלה והכם בחרב׃

⁴Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

⁵ונתתי את כל חסן העיר הזאת ואת כל יגיעה ואת כל יקרה ואת כל אוצרות מלכי יהודה אתן ביד איביהם ובזזום ולקחום והביאום בבלה׃

⁵При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

⁶ואתה פשחור וכל ישבי ביתך תלכו בשבי ובבל תבוא ושם תמות ושם תקבר אתה וכל אהביך אשר נבאת להם בשקר׃

⁶И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

⁷פתיתני יהוה ואפת חזקתני ותוכל הייתי לשחוק כל היום כלה לעג לי׃

⁷Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

⁸כי מדי אדבר אזעק חמס ושד אקרא כי היה דבר יהוה לי לחרפה ולקלס כל היום׃

⁸Защото отворя ли уста, [не мога да не] викам; [Трябва да] викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става [Причина за] позор и присмех цял ден.

⁹ואמרתי לא אזכרנו ולא אדבר עוד בשמו והיה בלבי כאש בערת עצר בעצמתי ונלאיתי כלכל ולא אוכל׃

⁹Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава [Неговото слово] става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

¹⁰כי שמעתי דבת רבים מגור מסביב הגידו ונגידנו כל אנוש שלומי שמרי צלעי אולי יפתה ונוכלה לו ונקחה נקמתנו ממנו׃

¹⁰Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - [Думат] всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами [в някаква погрешка], Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

¹¹ויהוה אותי כגבור עריץ על כן רדפי יכשלו ולא יכלו בשו מאד כי לא השכילו כלמת עולם לא תשכח׃

¹¹Но Господ е с мене като мощен и страшен [защитник]; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹²ויהוה צבאות בחן צדיק ראה כליות ולב אראה נקמתך מהם כי אליך גליתי את ריבי׃

¹²Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

¹³שירו ליהוה הללו את יהוה כי הציל את נפש אביון מיד מרעים׃

¹³Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

¹⁴ארור היום אשר ילדתי בו יום אשר ילדתני אמי אל יהי ברוך׃

¹⁴Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

¹⁵ארור האיש אשר בשר את אבי לאמר ילד לך בן זכר שמח שמחהו׃

¹⁵Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

¹⁶והיה האיש ההוא כערים אשר הפך יהוה ולא נחם ושמע זעקה בבקר ותרועה בעת צהרים׃

¹⁶И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

¹⁷אשר לא מותתני מרחם ותהי לי אמי קברי ורחמה הרת עולם׃

¹⁷Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й [да е останала] всякога бременна.

¹⁸למה זה מרחם יצאתי לראות עמל ויגון ויכלו בבשת ימי׃

¹⁸Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.