¹הדבר אשר היה אל ירמיהו מאת יהוה לאמר׃

¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече:

²כה אמר יהוה אלהי ישראל לאמר כתב לך את כל הדברים אשר דברתי אליך אל ספר׃

²Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.

³כי הנה ימים באים נאם יהוה ושבתי את שבות עמי ישראל ויהודה אמר יהוה והשבתים אל הארץ אשר נתתי לאבותם וירשוה׃

³Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен людете Си Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.

⁴ואלה הדברים אשר דבר יהוה אל ישראל ואל יהודה׃

⁴И ето думите, които Господ говори за Израил и за Юда:

⁵כי כה אמר יהוה קול חרדה שמענו פחד ואין שלום׃

⁵Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; Страх има, а не мир.

⁶שאלו נא וראו אם ילד זכר מדוע ראיתי כל גבר ידיו על חלציו כיולדה ונהפכו כל פנים לירקון׃

⁶Попитайте сега и вижте, Мъж ражда ли? [Тогава] защо гледам всеки мъж С ръцете си на кръста, като жена, която ражда, И лицата на всичките пребледнели?

⁷הוי כי גדול היום ההוא מאין כמהו ועת צרה היא ליעקב וממנה יושע׃

⁷Горко! защото велик е оня ден, Подобен нему не е бивал; Именно той е време на утеснението на Якова; Но ще бъде избавен от него.

⁸והיה ביום ההוא נאם יהוה צבאות אשבר עלו מעל צוארך ומוסרותיך אנתק ולא יעבדו בו עוד זרים׃

⁸В оня ден, казва Господ на Силите, Ще строша хомота му от врата ти, Ще разкъсам оковите ти, И чужденци няма вече да го поробват;

⁹ועבדו את יהוה אלהיהם ואת דוד מלכם אשר אקים להם׃

⁹Но ще слугуват на Господа своя Бог, И на царя си Давида, Когото ще им въздигна.

¹⁰ואתה אל תירא עבדי יעקב נאם יהוה ואל תחת ישראל כי הנני מושיעך מרחוק ואת זרעך מארץ שבים ושב יעקב ושקט ושאנן ואין מחריד׃

¹⁰Затова не бой се, служителю Мой Якове, казва Господ, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечната страна, И потомството ти от земята гдето са пленени; И Яков, като се върне, ще се успокои и си почине, И не ще има кой да го плаши.

¹¹כי אתך אני נאם יהוה להושיעך כי אעשה כלה בכל הגוים אשר הפצותיך שם אך אתך לא אעשה כלה ויסרתיך למשפט ונקה לא אנקך׃

¹¹Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя; Понеже при все, че ще довърша всичките народи, гдето съм те разпръснал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка. А не [мога] да те изкарам съвсем невинен.

¹²כי כה אמר יהוה אנוש לשברך נחלה מכתך׃

¹²Защото така казва Господ: Смазването ти е неизцелимо, Раната ти тежка.

¹³אין דן דינך למזור רפאות תעלה אין לך׃

¹³Няма кой да ходатайствува за тебе, За да бъдеш превързан; Ти нямаш целителни лекове.

¹⁴כל מאהביך שכחוך אותך לא ידרשו כי מכת אויב הכיתיך מוסר אכזרי על רב עונך עצמו חטאתיך׃

¹⁴Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; Защото те нараних с рана като от неприятел, С наказание от жесток човек, Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха.

¹⁵מה תזעק על שברך אנוש מכאבך על רב עונך עצמו חטאתיך עשיתי אלה לך׃

¹⁵Защо викаш за смазването си И понеже болката ти е неизцелима? Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха, [За тая причина] ти сторих това.

¹⁶לכן כל אכליך יאכלו וכל צריך כלם בשבי ילכו והיו שאסיך למשסה וכל בזזיך אתן לבז׃

¹⁶Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, И всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; Още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, И всички, които те обират, ще ги предам на обир.

¹⁷כי אעלה ארכה לך וממכותיך ארפאך נאם יהוה כי נדחה קראו לך ציון היא דרש אין לה׃

¹⁷Защото ще ти възстановя здравето, И ще те изцеля от раните ти, казва Господ, Понеже те нарекох отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа.

¹⁸כה אמר יהוה הנני שב שבות אהלי יעקוב ומשכנתיו ארחם ונבנתה עיר על תלה וארמון על משפטו ישב׃

¹⁸Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, И ще се смиля за жилищата му; [Всеки] град ще се съгради на своята грамада [развалини], И палатът {Т.е., вероятно, храма.} ще се възстанови както е бил по-напред.

¹⁹ויצא מהם תודה וקול משחקים והרבתים ולא ימעטו והכבדתים ולא יצערו׃

¹⁹И от тях ще изхожда благодарение И глас на ония, които се веселят; И Аз ще ги умножа, та няма да се умалят, Ще ги прославя и не ще се унижат.

²⁰והיו בניו כקדם ועדתו לפני תכון ופקדתי על כל לחציו׃

²⁰Чадата им ще бъдат както по-напред, И тяхното събрание ще се утвърди пред Мене; И ще накажа всички, които ги угнетяват.

²¹והיה אדירו ממנו ומשלו מקרבו יצא והקרבתיו ונגש אלי כי מי הוא זה ערב את לבו לגשת אלי נאם יהוה׃

²¹Първенецът им ще бъде от тях, И управителят им ще произлезе изсред тях; Аз ще го направя да се приближава, И той ще се приближава до Мене; Защото кой е този, който е утвърдил сърцето си, Да се приближи до Мене? казва Господ.

²²והייתם לי לעם ואנכי אהיה לכם לאלהים׃

²²И вие ще Ми бъдете люде, И Аз ще ви бъда Бог.

²³הנה סערת יהוה חמה יצאה סער מתגורר על ראש רשעים יחול׃

²³Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Вихрушка, която помита; Ще избухне върху главата на нечестивите.

²⁴לא ישוב חרון אף יהוה עד עשתו ועד הקימו מזמות לבו באחרית הימים תתבוננו בה׃

²⁴Пламенният гняв на Господа няма да се върне догдето Той не извърши, И догдето не изпълни, намеренията на сърцето Си; В последните дни вие ще разберете това.