1אני הגבר ראה עני בשבט עברתו׃
1Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2אותי נהג וילך חשך ולא אור׃
2Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3אך בי ישב יהפך ידו כל היום׃
3Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4בלה בשרי ועורי שבר עצמותי׃
4Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5בנה עלי ויקף ראש ותלאה׃
5Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.
6במחשכים הושיבני כמתי עולם׃
6Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7גדר בעדי ולא אצא הכביד נחשתי׃
7Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8גם כי אזעק ואשוע שתם תפלתי׃
8Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9גדר דרכי בגזית נתיבתי עוה׃
9Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10דב ארב הוא לי אריה במסתרים׃
10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11דרכי סורר ויפשחני שמני שמם׃
11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12דרך קשתו ויציבני כמטרא לחץ׃
12Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13הביא בכליותי בני אשפתו׃
13Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14הייתי שחק לכל עמי נגינתם כל היום׃
14Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15השביעני במרורים הרוני לענה׃
15Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16ויגרס בחצץ שני הכפישני באפר׃
16При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17ותזנח משלום נפשי נשיתי טובה׃
17Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18ואמר אבד נצחי ותוחלתי מיהוה׃
18И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.
19זכר עניי ומרודי לענה וראש׃
19Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20זכור תזכור ותשיח עלי נפשי׃
20Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21זאת אשיב אל לבי על כן אוחיל׃
21[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:
22חסדי יהוה כי לא תמנו כי לא כלו רחמיו׃
22Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23חדשים לבקרים רבה אמונתך׃
23Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24חלקי יהוה אמרה נפשי על כן אוחיל לו׃
24Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25טוב יהוה לקוו לנפש תדרשנו׃
25Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26טוב ויחיל ודומם לתשועת יהוה׃
26Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27טוב לגבר כי ישא על בנעוריו׃
27Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28ישב בדד וידם כי נטל עליו׃
28Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.
29יתן בעפר פיהו אולי יש תקוה׃
29Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30יתן למכהו לחי ישבע בחרפה׃
30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31כי לא יזנח לעולם אדני׃
31Защото Господ не отхвърля до века.
32כי אם הוגה ורחם כרב חסדו׃
32Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33כי לא ענה מלבו ויגה בני איש׃
33Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34לדכא תחת רגליו כל אסירי ארץ׃
34Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35להטות משפט גבר נגד פני עליון׃
35Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36לעות אדם בריבו אדני לא ראה׃
36Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37מי זה אמר ותהי אדני לא צוה׃
37Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38מפי עליון לא תצא הרעות והטוב׃
38Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39מה יתאונן אדם חי גבר על חטאו׃
39Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40נחפשה דרכינו ונחקרה ונשובה עד יהוה׃
40Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41נשא לבבנו אל כפים אל אל בשמים׃
41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:
42נחנו פשענו ומרינו אתה לא סלחת׃
42Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43סכתה באף ותרדפנו הרגת לא חמלת׃
43Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44סכותה בענן לך מעבור תפלה׃
44Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45סחי ומאוס תשימנו בקרב העמים׃
45Направил си ни като помия и смет всред племената.
46פצו עלינו פיהם כל איבינו׃
46Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47פחד ופחת היה לנו השאת והשבר׃
47Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48פלגי מים תרד עיני על שבר בת עמי׃
48Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49עיני נגרה ולא תדמה מאין הפגות׃
49Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.
50עד ישקיף וירא יהוה משמים׃
50Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51עיני עוללה לנפשי מכל בנות עירי׃
51Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52צוד צדוני כצפור איבי חנם׃
52Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53צמתו בבור חיי וידו אבן בי׃
53Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54צפו מים על ראשי אמרתי נגזרתי׃
54Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55קראתי שמך יהוה מבור תחתיות׃
55Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56קולי שמעת אל תעלם אזנך לרוחתי לשועתי׃
56Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57קרבת ביום אקראך אמרת אל תירא׃
57Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
58רבת אדני ריבי נפשי גאלת חיי׃
58Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59ראיתה יהוה עותתי שפטה משפטי׃
59Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60ראיתה כל נקמתם כל מחשבתם לי׃
60Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61שמעת חרפתם יהוה כל מחשבתם עלי׃
61Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62שפתי קמי והגיונם עלי כל היום׃
62Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
63שבתם וקימתם הביטה אני מנגינתם׃
63Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64תשיב להם גמול יהוה כמעשה ידיהם׃
64Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65תתן להם מגנת לב תאלתך להם׃
65Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66תרדף באף ותשמידם מתחת שמי יהוה׃
66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.