¹חזון עבדיה כה אמר אדני יהוה לאדום שמועה שמענו מאת יהוה וציר בגוים שלח קומו ונקומה עליה למלחמה׃

¹Авдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите [да каже]: Станете, и да се дигнем против него на бой.

²הנה קטן נתתיך בגוים בזוי אתה מאד׃

²Ето, направих те малък между народите; и си много презрян.

³זדון לבך השיאך שכני בחגוי סלע מרום שבתו אמר בלבו מי יורדני ארץ׃

³Измамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

⁴אם תגביה כנשר ואם בין כוכבים שים קנך משם אורידך נאם יהוה׃

⁴Ако и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

⁵אם גנבים באו לך אם שודדי לילה איך נדמיתה הלוא יגנבו דים אם בצרים באו לך הלוא ישאירו עללות׃

⁵Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят [само] колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

⁶איך נחפשו עשו נבעו מצפניו׃

⁶Но как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

⁷עד הגבול שלחוך כל אנשי בריתך השיאוך יכלו לך אנשי שלמך לחמך ישימו מזור תחתיך אין תבונה בו׃

⁷Всичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

⁸הלוא ביום ההוא נאם יהוה והאבדתי חכמים מאדום ותבונה מהר עשו׃

⁸В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

⁹וחתו גבוריך תימן למען יכרת איש מהר עשו מקטל׃

⁹И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

¹⁰מחמס אחיך יעקב תכסך בושה ונכרת לעולם׃

¹⁰Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

¹¹ביום עמדך מנגד ביום שבות זרים חילו ונכרים באו שערו ועל ירושלם ידו גורל גם אתה כאחד מהם׃

¹¹В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

¹²ואל תרא ביום אחיך ביום נכרו ואל תשמח לבני יהודה ביום אבדם ואל תגדל פיך ביום צרה׃

¹²Обаче, недей гледа [злорадно ]В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

¹³אל תבוא בשער עמי ביום אידם אל תרא גם אתה ברעתו ביום אידו ואל תשלחנה בחילו ביום אידו׃

¹³Недей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай [злорадо] злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш [ръка] на имота им В деня на бедствието им;

¹⁴ואל תעמד על הפרק להכרית את פליטיו ואל תסגר שרידיו ביום צרה׃

¹⁴Недей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

¹⁵כי קרוב יום יהוה על כל הגוים כאשר עשית יעשה לך גמלך ישוב בראשך׃

¹⁵Защото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

¹⁶כי כאשר שתיתם על הר קדשי ישתו כל הגוים תמיד ושתו ולעו והיו כלוא היו׃

¹⁶Защото както вие[, намиращи се] на светия Ми хълм, пиехте [от гнева Ми], Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

¹⁷ובהר ציון תהיה פליטה והיה קדש וירשו בית יעקב את מורשיהם׃

¹⁷А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее [изново] своето наследство.

¹⁸והיה בית יעקב אש ובית יוסף להבה ובית עשו לקש ודלקו בהם ואכלום ולא יהיה שריד לבית עשו כי יהוה דבר׃

¹⁸Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

¹⁹וירשו הנגב את הר עשו והשפלה את פלשתים וירשו את שדה אפרים ואת שדה שמרון ובנימן את הגלעד׃

¹⁹Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин [ще владее] Галаад;

²⁰וגלת החל הזה לבני ישראל אשר כנענים עד צרפת וגלת ירושלם אשר בספרד ירשו את ערי הנגב׃

²⁰И тая пленена войска на израилтяните [Ще владее земята] на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

²¹ועלו מושעים בהר ציון לשפט את הר עשו והיתה ליהוה המלוכה׃

²¹И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.