¹משלי שלמה בן דוד מלך ישראל׃

¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

²לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה׃

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

³לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומישרים׃

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

⁴לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה׃

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁵ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה׃

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁶להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם׃

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁷יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו׃

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁸שמע בני מוסר אביך ואל תטש תורת אמך׃

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁹כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתיך׃

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

¹⁰בני אם יפתוך חטאים אל תבא׃

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹¹אם יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם׃

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹²נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור׃

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹³כל הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל׃

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹⁴גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו׃

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁵בני אל תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם׃

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁶כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך דם׃

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁷כי חנם מזרה הרשת בעיני כל בעל כנף׃

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁸והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם׃

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁹כן ארחות כל בצע בצע את נפש בעליו יקח׃

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

²⁰חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה׃

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²¹בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר אמריה תאמר׃

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²²עד מתי פתים תאהבו פתי ולצים לצון חמדו להם וכסילים ישנאו דעת׃

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²³תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם׃

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²⁴יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב׃

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁵ותפרעו כל עצתי ותוכחתי לא אביתם׃

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁶גם אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם׃

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁷בבא כשאוה פחדכם ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה׃

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁸אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני׃

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁹תחת כי שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו׃

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

³⁰לא אבו לעצתי נאצו כל תוכחתי׃

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³¹ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו׃

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³²כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם׃

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³³ושמע לי ישכן בטח ושאנן מפחד רעה׃

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.