1משלי שלמה בן דוד מלך ישראל׃
1Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה׃
2[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומישרים׃
3За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה׃
4За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,
5ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה׃
5За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם׃
6За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו׃
7Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.
8שמע בני מוסר אביך ואל תטש תורת אמך׃
8Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,
9כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתיך׃
9Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10בני אם יפתוך חטאים אל תבא׃
10Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11אם יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם׃
11Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור׃
12Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
13כל הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל׃
13Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו׃
14Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -
15בני אל תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם׃
15Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך דם׃
16Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17כי חנם מזרה הרשת בעיני כל בעל כנף׃
17Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם׃
18И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19כן ארחות כל בצע בצע את נפש בעליו יקח׃
19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.
20חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה׃
20Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר אמריה תאמר׃
21Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
22עד מתי פתים תאהבו פתי ולצים לצון חמדו להם וכסילים ישנאו דעת׃
22Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם׃
23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב׃
24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25ותפרעו כל עצתי ותוכחתי לא אביתם׃
25Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
26גם אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם׃
26То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27בבא כשאוה פחדכם ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה׃
27Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,
28אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני׃
28Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29תחת כי שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו׃
29Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30לא אבו לעצתי נאצו כל תוכחתי׃
30Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו׃
31Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם׃
32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33ושמע לי ישכן בטח ושאנן מפחד רעה׃
33Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.