1תפלה לעני כי יעטף ולפני יהוה ישפך שיחו יהוה שמעה תפלתי ושועתי אליך תבוא׃
1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2אל תסתר פניך ממני ביום צר לי הטה אלי אזנך ביום אקרא מהר ענני׃
2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.
3כי כלו בעשן ימי ועצמותי כמו קד נחרו׃
3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4הוכה כעשב ויבש לבי כי שכחתי מאכל לחמי׃
4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5מקול אנחתי דבקה עצמי לבשרי׃
5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6דמיתי לקאת מדבר הייתי ככוס חרבות׃
6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7שקדתי ואהיה כצפור בודד על גג׃
7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8כל היום חרפוני אויבי מהוללי בי נשבעו׃
8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9כי אפר כלחם אכלתי ושקוי בבכי מסכתי׃
9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10מפני זעמך וקצפך כי נשאתני ותשליכני׃
10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
11ימי כצל נטוי ואני כעשב איבש׃
11Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.
12ואתה יהוה לעולם תשב וזכרך לדר ודר׃
12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13אתה תקום תרחם ציון כי עת לחננה כי בא מועד׃
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14כי רצו עבדיך את אבניה ואת עפרה יחננו׃
14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15וייראו גוים את שם יהוה וכל מלכי הארץ את כבודך׃
15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16כי בנה יהוה ציון נראה בכבודו׃
16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17פנה אל תפלת הערער ולא בזה את תפלתם׃
17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18תכתב זאת לדור אחרון ועם נברא יהלל יה׃
18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19כי השקיף ממרום קדשו יהוה משמים אל ארץ הביט׃
19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20לשמע אנקת אסיר לפתח בני תמותה׃
20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21לספר בציון שם יהוה ותהלתו בירושלם׃
21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22בהקבץ עמים יחדו וממלכות לעבד את יהוה׃
22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23ענה בדרך כחו קצר ימי׃
23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24אמר אלי אל תעלני בחצי ימי בדור דורים שנותיך׃
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25לפנים הארץ יסדת ומעשה ידיך שמים׃
25Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26המה יאבדו ואתה תעמד וכלם כבגד יבלו כלבוש תחליפם ויחלפו׃
26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27ואתה הוא ושנותיך לא יתמו׃
27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28בני עבדיך ישכונו וזרעם לפניך יכון׃
28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.