¹ברכי נפשי את יהוה יהוה אלהי גדלת מאד הוד והדר לבשת׃

¹(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

²עטה אור כשלמה נוטה שמים כיריעה׃

²Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³המקרה במים עליותיו השם עבים רכובו המהלך על כנפי רוח׃

³Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴עשה מלאכיו רוחות משרתיו אש להט׃

⁴Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

⁵יסד ארץ על מכוניה בל תמוט עולם ועד׃

⁵Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶תהום כלבוש כסיתו על הרים יעמדו מים׃

⁶Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷מן גערתך ינוסון מן קול רעמך יחפזון׃

⁷От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸יעלו הרים ירדו בקעות אל מקום זה יסדת להם׃

⁸Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹גבול שמת בל יעברון בל ישובון לכסות הארץ׃

⁹Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

¹⁰המשלח מעינים בנחלים בין הרים יהלכון׃

¹⁰[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹¹ישקו כל חיתו שדי ישברו פראים צמאם׃

¹¹Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

¹²עליהם עוף השמים ישכון מבין עפאים יתנו קול׃

¹²При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹³משקה הרים מעליותיו מפרי מעשיך תשבע הארץ׃

¹³[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

¹⁴מצמיח חציר לבהמה ועשב לעבדת האדם להוציא לחם מן הארץ׃

¹⁴Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁵ויין ישמח לבב אנוש להצהיל פנים משמן ולחם לבב אנוש יסעד׃

¹⁵И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁶ישבעו עצי יהוה ארזי לבנון אשר נטע׃

¹⁶Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁷אשר שם צפרים יקננו חסידה ברושים ביתה׃

¹⁷Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁸הרים הגבהים ליעלים סלעים מחסה לשפנים׃

¹⁸Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁹עשה ירח למועדים שמש ידע מבואו׃

¹⁹Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

²⁰תשת חשך ויהי לילה בו תרמש כל חיתו יער׃

²⁰Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²¹הכפירים שאגים לטרף ולבקש מאל אכלם׃

²¹Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²²תזרח השמש יאספון ואל מעונתם ירבצון׃

²²Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²³יצא אדם לפעלו ולעבדתו עדי ערב׃

²³Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²⁴מה רבו מעשיך יהוה כלם בחכמה עשית מלאה הארץ קנינך׃

²⁴Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁵זה הים גדול ורחב ידים שם רמש ואין מספר חיות קטנות עם גדלות׃

²⁵Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

²⁶שם אניות יהלכון לויתן זה יצרת לשחק בו׃

²⁶Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁷כלם אליך ישברון לתת אכלם בעתו׃

²⁷Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁸תתן להם ילקטון תפתח ידך ישבעון טוב׃

²⁸Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

²⁹תסתיר פניך יבהלון תסף רוחם יגועון ואל עפרם ישובון׃

²⁹Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

³⁰תשלח רוחך יבראון ותחדש פני אדמה׃

³⁰Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³¹יהי כבוד יהוה לעולם ישמח יהוה במעשיו׃

³¹Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³²המביט לארץ ותרעד יגע בהרים ויעשנו׃

³²Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³³אשירה ליהוה בחיי אזמרה לאלהי בעודי׃

³³Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³⁴יערב עליו שיחי אנכי אשמח ביהוה׃

³⁴Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁵יתמו חטאים מן הארץ ורשעים עוד אינם ברכי נפשי את יהוה הללו יה׃

³⁵Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.