1למנצח לדוד מזמור אלהי תהלתי אל תחרש׃
1(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2כי פי רשע ופי מרמה עלי פתחו דברו אתי לשון שקר׃
2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3ודברי שנאה סבבוני וילחמוני חנם׃
3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4תחת אהבתי ישטנוני ואני תפלה׃
4За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.
5וישימו עלי רעה תחת טובה ושנאה תחת אהבתי׃
5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6הפקד עליו רשע ושטן יעמד על ימינו׃
6[Господи], постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
7בהשפטו יצא רשע ותפלתו תהיה לחטאה׃
7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8יהיו ימיו מעטים פקדתו יקח אחר׃
8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9יהיו בניו יתומים ואשתו אלמנה׃
9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10ונוע ינועו בניו ושאלו ודרשו מחרבותיהם׃
10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].
11ינקש נושה לכל אשר לו ויבזו זרים יגיעו׃
11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
12אל יהי לו משך חסד ואל יהי חונן ליתומיו׃
12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13יהי אחריתו להכרית בדור אחר ימח שמם׃
13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14יזכר עון אבתיו אל יהוה וחטאת אמו אל תמח׃
14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15יהיו נגד יהוה תמיד ויכרת מארץ זכרם׃
15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16יען אשר לא זכר עשות חסד וירדף איש עני ואביון ונכאה לבב למותת׃
16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.
17ויאהב קללה ותבואהו ולא חפץ בברכה ותרחק ממנו׃
17Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.
18וילבש קללה כמדו ותבא כמים בקרבו וכשמן בעצמותיו׃
18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19תהי לו כבגד יעטה ולמזח תמיד יחגרה׃
19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20זאת פעלת שטני מאת יהוה והדברים רע על נפשי׃
20Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21ואתה יהוה אדני עשה אתי למען שמך כי טוב חסדך הצילני׃
21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22כי עני ואביון אנכי ולבי חלל בקרבי׃
22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23כצל כנטותו נהלכתי ננערתי כארבה׃
23Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник;] Изхвърлен съм като скакалец.
24ברכי כשלו מצום ובשרי כחש משמן׃
24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25ואני הייתי חרפה להם יראוני יניעון ראשם׃
25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26עזרני יהוה אלהי הושיעני כחסדך׃
26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27וידעו כי ידך זאת אתה יהוה עשיתה׃
27За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.
28יקללו המה ואתה תברך קמו ויבשו ועבדך ישמח׃
28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29ילבשו שוטני כלמה ויעטו כמעיל בשתם׃
29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30אודה יהוה מאד בפי ובתוך רבים אהללנו׃
30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31כי יעמד לימין אביון להושיע משפטי נפשו׃
31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.