1על נהרות בבל שם ישבנו גם בכינו בזכרנו את ציון׃
1(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2על ערבים בתוכה תלינו כנרותינו׃
2На върбите всред него Окачихме арфите си.
3כי שם שאלונו שובינו דברי שיר ותוללינו שמחה שירו לנו משיר ציון׃
3Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, [поискаха] веселие, [казвайки]: Попейте ни от сионските песни.
4איך נשיר את שיר יהוה על אדמת נכר׃
4Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5אם אשכחך ירושלם תשכח ימיני׃
5Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми [изкуството си!]
6תדבק לשוני לחכי אם לא אזכרכי אם לא אעלה את ירושלם על ראש שמחתי׃
6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7זכר יהוה לבני אדום את יום ירושלם האמרים ערו ערו עד היסוד בה׃
7Помни, Господи, против едомците Деня [на разорението] на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете [го] до основата му!
8בת בבל השדודה אשרי שישלם לך את גמולך שגמלת לנו׃
8Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9אשרי שיאחז ונפץ את עלליך אל הסלע׃
9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!