1למנצח לדוד מזמור יהוה חקרתני ותדע׃
1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си [ме].
2אתה ידעת שבתי וקומי בנתה לרעי מרחוק׃
2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3ארחי ורבעי זרית וכל דרכי הסכנתה׃
3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4כי אין מלה בלשוני הן יהוה ידעת כלה׃
4Защото [докато] думата не е [още] на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5אחור וקדם צרתני ותשת עלי כפכה׃
5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6פלאיה דעת ממני נשגבה לא אוכל לה׃
6[Това] знание е пречудно за мене; Високо е; не мога [да го стигна].
7אנה אלך מרוחך ואנה מפניך אברח׃
7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8אם אסק שמים שם אתה ואציעה שאול הנך׃
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9אשא כנפי שחר אשכנה באחרית ים׃
9[Ако] взема крилата на зората [И] се заселя в най-далечните краища на морето,
10גם שם ידך תנחני ותאחזני ימינך׃
10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11ואמר אך חשך ישופני ולילה אור בעדני׃
11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще [стане на] нощ,
12גם חשך לא יחשיך ממך ולילה כיום יאיר כחשיכה כאורה׃
12То и самата тъмнина не укрива [нищо] от Тебе, А нощта свети като деня; [За Тебе] тъмнината и светлината са безразлични.
13כי אתה קנית כליתי תסכני בבטן אמי׃
13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14אודך על כי נוראות נפליתי נפלאים מעשיך ונפשי ידעת מאד׃
14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това].
15לא נכחד עצמי ממך אשר עשיתי בסתר רקמתי בתחתיות ארץ׃
15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма.
16גלמי ראו עיניך ועל ספרך כלם יכתבו ימים יצרו ולא אחד בהם׃
16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17ולי מה יקרו רעיך אל מה עצמו ראשיהם׃
17И колко скъпоценни за мене са [тия] Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18אספרם מחול ירבון הקיצתי ועודי עמך׃
18[Ако бих поискал] да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19אם תקטל אלוה רשע ואנשי דמים סורו מני׃
19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20אשר יאמרך למזמה נשא לשוא עריך׃
20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат [против Тебе] заради суета.
21הלוא משנאיך יהוה אשנא ובתקוממיך אתקוטט׃
21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22תכלית שנאה שנאתים לאויבים היו לי׃
22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23חקרני אל ודע לבבי בחנני ודע שרעפי׃
23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24וראה אם דרך עצב בי ונחני בדרך עולם׃
24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.