1למה רגשו גוים ולאמים יהגו ריק׃
1Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2יתיצבו מלכי ארץ ורוזנים נוסדו יחד על יהוה ועל משיחו׃
2Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, [като] казват:
3ננתקה את מוסרותימו ונשליכה ממנו עבתימו׃
3Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4יושב בשמים ישחק אדני ילעג למו׃
4Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5אז ידבר אלימו באפו ובחרונו יבהלמו׃
5Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, [казвайки:]
6ואני נסכתי מלכי על ציון הר קדשי׃
6Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7אספרה אל חק יהוה אמר אלי בני אתה אני היום ילדתיך׃
7Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8שאל ממני ואתנה גוים נחלתך ואחזתך אפסי ארץ׃
8Поискай от Мене и Аз ще [ти] дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9תרעם בשבט ברזל ככלי יוצר תנפצם׃
9Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10ועתה מלכים השכילו הוסרו שפטי ארץ׃
10Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
11עבדו את יהוה ביראה וגילו ברעדה׃
11Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12נשקו בר פן יאנף ותאבדו דרך כי יבער כמעט אפו אשרי כל חוסי בו׃
12Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.