¹למנצח על מחלת משכיל לדוד אמר נבל בלבו אין אלהים השחיתו והתעיבו עול אין עשה טוב׃

¹(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

²אלהים משמים השקיף על בני אדם לראות היש משכיל דרש את אלהים׃

²Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³כלו סג יחדו נאלחו אין עשה טוב אין גם אחד׃

³Всеки един от тях се обърна надире; [всички] заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴הלא ידעו פעלי און אכלי עמי אכלו לחם אלהים לא קראו׃

⁴Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Бога?

⁵שם פחדו פחד לא היה פחד כי אלהים פזר עצמות חנך הבשתה כי אלהים מאסם׃

⁵Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

⁶מי יתן מציון ישעות ישראל בשוב אלהים שבות עמו יגל יעקב ישמח ישראל׃

⁶Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.