¹למנצח אל ששנים עדות לאסף מזמור רעה ישראל האזינה נהג כצאן יוסף ישב הכרובים הופיעה׃

¹(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

²לפני אפרים ובנימן ומנשה עוררה את גבורתך ולכה לישעתה לנו׃

²Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

³אלהים השיבנו והאר פניך ונושעה׃

³Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

⁴יהוה אלהים צבאות עד מתי עשנת בתפלת עמך׃

⁴Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

⁵האכלתם לחם דמעה ותשקמו בדמעות שליש׃

⁵Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

⁶תשימנו מדון לשכנינו ואיבינו ילעגו למו׃

⁶Направил си ни [предмет] на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

⁷אלהים צבאות השיבנו והאר פניך ונושעה׃

⁷Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

⁸גפן ממצרים תסיע תגרש גוים ותטעה׃

⁸Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹פנית לפניה ותשרש שרשיה ותמלא ארץ׃

⁹Приготвил си [място] пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰כסו הרים צלה וענפיה ארזי אל׃

¹⁰Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха [като] изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹תשלח קצירה עד ים ואל נהר יונקותיה׃

¹¹Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹²למה פרצת גדריה וארוה כל עברי דרך׃

¹²Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³יכרסמנה חזיר מיער וזיז שדי ירענה׃

¹³Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴אלהים צבאות שוב נא הבט משמים וראה ופקד גפן זאת׃

¹⁴Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵וכנה אשר נטעה ימינך ועל בן אמצתה לך׃

¹⁵И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

¹⁶שרפה באש כסוחה מגערת פניך יאבדו׃

¹⁶Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

¹⁷תהי ידך על איש ימינך על בן אדם אמצת לך׃

¹⁷Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, [когото] си направил силен за Себе Си.

¹⁸ולא נסוג ממך תחינו ובשמך נקרא׃

¹⁸Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

¹⁹יהוה אלהים צבאות השיבנו האר פניך ונושעה׃

¹⁹Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.