¹Da sa tisbitten Elias, en av dem som var flyttet inn i Gilead, til Akab: Så sant Herren, Israels Gud, lever, han hvis tjener jeg er: Det skal i disse år ikke komme dugg eller regn uten efter mitt ord.

¹А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: [В името на] живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, [заявявам ти че] през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

²Og Herrens ord kom til ham, og det lød således:

²И Господното слово дойде към него и рече:

³Gå herfra og ta veien mot øst og skjul dig ved bekken Krit østenfor Jordan!

³Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁴Du skal drikke av bekken, og jeg har befalt ravnene å forsørge dig der.

⁴Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

⁵Så gikk han og gjorde som Herren hadde sagt; han gikk til bekken Krit østenfor Jordan og opholdt sig der,

⁵И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁶og ravnene kom til ham med brød og kjøtt om morgenen og med brød og kjøtt om aftenen, og han drakk av bekken.

⁶И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

⁷Men da det var gått en tid, blev bekken uttørret; for det kom ikke regn i landet.

⁷А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

⁸Da kom Herrens ord til ham, og det lød således:

⁸Тогава Господното слово дойде към него и рече:

⁹Stå op og gå til Sarepta, som hører til Sidon, og bli der! Jeg har befalt en enke der å forsørge dig.

⁹Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

¹⁰Han stod op og gikk til Sarepta, og da han kom til byporten, fikk han se en enke som gikk og sanket ved; han ropte på henne og sa: Hent mig litt vann i en skål, så jeg kan få drikke!

¹⁰И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

¹¹Da hun nu gikk for å hente det, ropte han efter henne og sa: Ta med et stykke brød til mig!

¹¹И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

¹²Da sa hun: Så sant Herren din Gud lever: Jeg eier ikke en brødskive, men har bare en håndfull mel i krukken og litt olje i kruset, og nu går jeg her og sanker et par stykker ved for å gå hjem og lage det til for mig og min sønn, så vi kan ete det og så dø.

¹²А тя рече: [Заклевам се в] живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

¹³Men Elias sa til henne: Frykt ikke! Gå hjem og lag det til, som du har sagt! Lag bare først et lite brød til mig av det og kom ut til mig med det! Siden kan du så lage til noget for dig og din sønn.

¹³А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

¹⁴For så sier Herren, Israels Gud: Melkrukken skal ikke bli tom og oljekruset ikke fattes olje like til den dag Herren sender regn over jorden.

¹⁴защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

¹⁵Og hun gikk og gjorde som Elias hadde sagt, og de hadde mat, både han og hun og hennes hus, i lang tid;

¹⁵И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха [много] дни.

¹⁶melkrukken blev ikke tom, og oljekrukken fattedes ikke olje, efter det ord som Herren hadde talt gjennem Elias.

¹⁶Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

¹⁷Men nogen tid efter hendte det at sønn til konen som eide huset, blev syk; og hans sykdom blev så svær at det til slutt ikke mere var livsånde i ham.

¹⁷А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

¹⁸Da sa hun til Elias: Hvad har jeg med dig å gjøre, du Guds mann? Du er kommet til mig for å minne mig om min synd og la min sønn dø.

¹⁸Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

¹⁹Han svarte henne: Gi mig din sønn hit! Så tok han ham fra hennes fang og bar ham op på loftet, hvor han bodde, og la ham på sin seng.

¹⁹А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

²⁰Og han ropte til Herren og sa: Herre min Gud! Har du da også ført ulykke over denne enke hos hvem jeg bor som gjest, ved å la hennes sønn dø?

²⁰И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

²¹Så strakte han sig tre ganger bortover barnet og ropte til Herren og sa: Herre min Gud! La dette barns sjel vende tilbake til det!

²¹Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²²Og Herren hørte Elias' bønn, og barnets sjel vendte tilbake, så det blev levende igjen.

²²И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²³Og Elias tok barnet og bar det fra loftet ned i huset og gav det til dets mor; og han sa: Se, din sønn lever.

²³Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

²⁴Da sa kvinnen til Elias: Nu vet jeg at du er en Guds mann, og at Herrens ord i din munn er sannhet.

²⁴И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.