¹Likeså I hustruer: Underordne eder under eders egne menn, så endog de som er vantro mot ordet, kan bli vunnet uten ord ved sine hustruers ferd,

¹Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои [от тях] не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,

²når de ser for sine øine eders rene ferd i frykt.

²като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.

³Deres pryd skal ikke være den utvortes med hårfletning og påhengte gullsmykker eller klædebon,

³Вашето [украшение] да не е външно, [сиреч], плетене косата, кичене със злато, или обличане със [скъпи] дрехи,

⁴men hjertets skjulte menneske i den uforgjengelige prydelse med den saktmodige og stille ånd, som er kostelig for Gud.

⁴но скришният в сърцето живот {Гръцки: Човек.}, с нетленното [украшение] на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.

⁵For således prydet og fordum de hellige kvinner sig, de som satte sitt håp til Gud, og de underordnet sig under sine egne menn,

⁵Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;

⁶likesom Sara var Abraham lydig og kalte ham herre; og hennes barn er I blitt når I gjør det gode og ikke lar eder skremme av noget.

⁶както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.

⁷Likeså I ektemenn: Lev med forstand sammen med eders hustruer som det svakere kar, og vis dem ære, da de og er medarvinger til livets nåde, forat eders bønner ikke skal hindres.

⁷Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит [на тях] като на сънаследници на [дадения] чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

⁸Og til slutning: Vær alle enige, medlidende, kjærlige mot brødrene, barmhjertige, ydmyke,

⁸А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.

⁹så I ikke gjengjelder ondt med ondt eller skjellsord med skjellsord, men tvert imot velsigner; for dertil blev I kalt, at I skal arve velsignelse.

⁹Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.

¹⁰For den som vil elske livet og se gode dager, han holde sin tunge fra ondt og sine leber fra å tale svik;

¹⁰Защото, "Който желае да обича живота И да види добри дни, Нека пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене;

¹¹han gå av veien for ondt og gjøre godt, han søke fred og jage efter den!

¹¹Нека се отклонява от зло, и да върши добро; Нека търси мир и да се стреми към него.

¹²For Herrens øine er over de rettferdige, og hans ører vendt til deres bønn; men Herrens åsyn er over dem som gjør ondt.

¹²Защото очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва; Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло"

¹³Og hvem er det som kan gjøre eder ondt såfremt I legger vinn på det gode?

¹³И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?

¹⁴Men om I enn skulde lide for rettferdighets skyld, er I salige. Men frykt ikke for dem og forferdes ikke; men hellige Kristus som Herre i eders hjerter,

¹⁴Но [даже], ако пострадате за правдата, блажени [сте]; а "от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте".

¹⁵og vær alltid rede til å forsvare eder for enhver som krever eder til regnskap for det håp som bor i eder, dog med saktmodighet og frykt,

¹⁵Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

¹⁶idet I har en god samvittighet, forat de som laster eders gode ferd i Kristus, må bli til skamme i det som de baktaler eder for som ugjerningsmenn.

¹⁶Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода.

¹⁷For det er bedre, om så er Guds vilje, å lide når en gjør godt, enn når en gjør ondt.

¹⁷Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.

¹⁸For også Kristus led en gang for synder, en rettferdig for urettferdige, for å føre oss frem til Gud, han som led døden i kjødet, men blev levendegjort i ånden,

¹⁸Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;

¹⁹og i denne gikk han og bort og preket for åndene som var i varetekt,

¹⁹с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,

²⁰de som fordum hadde vært gjenstridige, dengang da Guds langmodighet ventet i Noahs dager, mens arken blev bygget, i hvilken nogen få - åtte sjeler - blev frelst ved vann,

²⁰които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода.

²¹det som også nu frelser oss i sitt motbillede, dåpen, som ikke er avleggelse av kjødets urenhet, men en god samvittighets pakt med Gud ved Jesu Kristi opstandelse,

²¹Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа;

²²han som er faret op til himmelen og er ved Guds høire hånd, hvor engler og makter og krefter er ham underlagt.

²²Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.