¹Efter hans samtale med Saul droges Jonatans sjel til David, og Jonatan fikk ham kjær som sitt eget liv.

¹И като престана [Давид] да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

²Samme dag tok Saul ham til sig og lot ham ikke mere få vende tilbake til sin fars hus.

²И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

³Og Jonatan gjorde en pakt med David, fordi han hadde ham kjær som sitt eget liv.

³Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

⁴Og Jonatan tok av sig den kappe han hadde på, og gav den til David og likeså sine krigsklær, ja endog sitt sverd og sin bue og sitt belte.

⁴Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁵Så drog David ut i krigen; i alt det Saul sendte ham til, bar han sig klokt at; Saul satte ham over sine krigsmenn, og han var vel likt av hele folket, også av Sauls tjenere.

⁵И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁶Så hendte det da de kom hjem, da David vendte tilbake efterat han hadde slått filisteren, at kvinnene gikk ut fra alle Israels byer for å møte kong Saul med sang og dans, med trommer og med gledesrop og med musikk.

⁶А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

⁷Og de dansende kvinner istemte en sang og sa: Saul har slått sine tusener, men David sine titusener.

⁷И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

⁸Da blev Saul meget vred; for dette ord likte han ille, og han sa: De har gitt David titusener, og mig har de gitt tusener, og nu står det bare tilbake at han får kongedømmet.

⁸А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁹Fra den dag så Saul stadig skjevt til David.

⁹И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.

¹⁰Dagen efter kom det en ond ånd fra Gud over Saul, og han raste inne i sitt hus, mens David spilte på harpen, som han pleide å gjøre hver dag, og Saul hadde et spyd i hånden.

¹⁰И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹¹Da svang Saul spydet og tenkte: Jeg vil støte det gjennem David og inn i veggen. Men David bøide sig til side for ham to ganger.

¹¹И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹²Saul var redd for David; for Herren var med ham, men fra Saul var han veket bort.

¹²И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¹³Derfor sendte Saul ham fra sig og satte ham til høvedsmann over tusen; og han drog ut og drog inn foran folket.

¹³Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

¹⁴Og David bar sig klokt at i alt han tok sig fore, og Herren var med ham.

¹⁴И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

¹⁵Da nu Saul så at han bar sig meget klokt at, grudde han for ham.

¹⁵Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

¹⁶Men hele Israel og Juda hadde David kjær; for det var han som drog ut og drog inn foran dem.

¹⁶А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁷Og Saul sa til David: Her er min eldste datter Merab; henne vil jeg gi dig til hustru; la mig bare se at du er en djerv stridsmann og fører Herrens kriger! For Saul tenkte: Min hånd skal ikke ramme ham, men filistrenes hånd skal ramme ham.

¹⁷Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

¹⁸David svarte Saul: Hvem er jeg, og hvem er mine frender, min fars ætt i Israel, at jeg skulde bli kongens svigersønn?

¹⁸И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

¹⁹Men da tiden kom at Merab, Sauls datter, skulde gis til David, blev hun gitt Adriel fra Mehola til hustru.

¹⁹Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

²⁰Mikal, Sauls datter, elsket David. Da Saul fikk vite dette, syntes han godt om det.

²⁰А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

²¹Saul tenkte: Jeg vil la ham få henne, så hun kan bli til en snare for ham, og filistrenes hånd kan ramme ham. Og Saul sa til David: Ved min annen datter skal du idag bli min svigersønn.

²¹И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

²²Og Saul bød sine tjenere: Tal hemmelig med David og si: Kongen liker dig, og alle hans tjenere har dig kjær; bli derfor nu kongens svigersønn!

²²И Саул заповяда на слугите си, [казвайки:] Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

²³Da Sauls tjener sa disse ord til David, svarte han: Synes I det er en ringe ting å bli kongens svigersønn? Jeg er jo en fattig og ringe mann.

²³И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²⁴Sauls tjenere fortalte ham dette og sa: Således sa David.

²⁴И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

²⁵Da sa Saul: Så skal I si til David: Kongen krever ingen annen festegave enn hundre filister-forhuder, så han kan få hevnet sig på kongens fiender. Men Saul tenkte å felle David ved filistrenes hånd.

²⁵А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

²⁶Da hans tjenere fortalte David dette, var David glad over at han skulde bli kongens svigersønn. Og før tiden ennu var ute,

²⁶А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни,

²⁷gjorde David sig rede og drog avsted med sine menn og slo ihjel to hundre mann blandt filistrene. Og David tok deres forhuder med sig og la dem fulltallig frem for kongen, så han kunne bli kongens svigersønn. Da gav Saul ham sin datter Mikal til hustru.

²⁷Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁸Nu så Saul og forstod at Herren var med David; og Mikal, Sauls datter, elsket ham.

²⁸И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁹Da blev Saul ennu mere redd David, og Saul var Davids fiende all sin tid.

²⁹И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

³⁰Så drog filistrenes høvdinger ut i krigen, og så ofte de drog ut, bar David sig klokere at enn alle Sauls tjenere, og han fikk et stort navn.

³⁰И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.