¹Da Samuel blev gammel, satte han sine sønner til dommere over Israel.

¹Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

²Hans førstefødte sønn hette Joel og hans annen sønn Abia; de dømte i Be'erseba.

²Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

³Men hans sønner vandret ikke på hans veier, men søkte bare egen vinning og tok imot gaver og bøide retten.

³Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха [та отиваха] след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

⁴Da samlet alle Israels eldste sig og kom til Samuel i Rama.

⁴Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

⁵Og de sa til ham: Nu er du blitt gammel, og dine sønner vandrer ikke på dine veier; så sett nu en konge over oss til å dømme oss, som alle folkene har!

⁵Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

⁶Men det ord gjorde Samuel ondt, da de sa: Gi oss en konge til å dømme oss! Og Samuel bad til Herren.

⁶Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

⁷Da sa Herren til Samuel: Lyd folket i alt hvad de sier til dig! For det er ikke dig de har forkastet, men det er mig de har forkastet, så jeg ikke skal være konge over dem.

⁷А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

⁸Som de alltid har gjort fra den dag jeg førte dem op fra Egypten, til den dag idag, idet de forlot mig og tjente andre guder, således gjør de nu også mot dig.

⁸Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.

⁹Men lyd nu deres ord! Du må bare alvorlig vidne for dem og foreholde dem hvorledes han vil bære sig at den konge som kommer til å råde over dem.

⁹Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

¹⁰Så sa Samuel alle Herrens ord til folket som krevde en konge av ham.

¹⁰Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

¹¹Han sa: Således vil han bære sig at den konge som kommer til å råde over eder: Eders sønner vil han ta og sette dem til å stelle med sin vogn og sine hester, og de skal løpe foran hans vogn,

¹¹Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.

¹²Og han vil sette dem til høvdinger over tusen og høvdinger over femti og til å pløie hans akrer og høste hans avling og til å gjøre hans krigsredskaper og hans kjøretøi.

¹²И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и [ще ги поставя] да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

¹³Eders døtre vil han ta og sette til å lage salver og til å koke og bake for ham.

¹³Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

¹⁴Eders beste jorder og vingårder og oljehaver vil han ta og gi sine tjenere.

¹⁴И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

¹⁵Og av eders akrer og eders vingårder vil han ta tiende og gi sine hoffmenn og sine tjenere.

¹⁵Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

¹⁶Eders træler og eders trælkvinner og eders beste unge menn og eders asener vil han ta og bruke til sitt arbeid.

¹⁶И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

¹⁷Av eders småfe vil han ta tiende, og I selv skal være hans træler.

¹⁷Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

¹⁸Da skal I en dag rope til Herren for den konges skyld som I har kåret eder; men den dag skal Herren ikke svare eder.

¹⁸В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

¹⁹Men folket vilde ikke høre på Samuel, de sa: Nei, vi vil ha en konge over oss.

¹⁹Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

²⁰Vi vil være som alle de andre folk; vår konge skal dømme oss, og han skal dra ut foran oss og føre våre kriger.

²⁰за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

²¹Da Samuel hadde hørt alle folkets ord, bar han dem frem for Herren.

²¹И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

²²Og Herren sa til Samuel: Lyd deres ord og sett en konge over dem! Så sa Samuel til Israels menn: Gå hjem hver til sin by!

²²А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.