¹Så holdt Josias påske for Herren i Jerusalem, og de slaktet påskelammet på den fjortende dag i den første måned.

¹При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните [агнета].

²Han satte prestene til det de skulde vareta, og styrket dem til tjenesten i Herrens hus.

²И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

³Og han sa til levittene, som lærte hele Israel, og som var helliget til Herren: Sett den hellige ark i det hus som Israels konge Salomo, Davids sønn, har bygget! I har ikke mere noget å bære på skuldrene; tjen nu Herren eders Gud og hans folk Israel!

³И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да [го] носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

⁴Gjør eder rede efter eders familier, i eders skifter, således som det er foreskrevet av Israels konge David og av hans sønn Salomo,

⁴Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

⁵og still eder op i helligdommen efter eders brødres, det menige folks familie-avdelinger, således at det på hver av dem kommer en avdeling av en levitt-familie!

⁵и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

⁶Slakt så påskelammet og hellige eder og lag det til for eders brødre, så I gjør efter Herrens ord ved Moses!

⁶И като заколите пасхалните [агнета], осветете се, и пригответе за братята си, за да направят [и те] според Господното слово [дадено] чрез Моисея.

⁷Josias gav det menige folk tretti tusen stykker småfe, lam og kje, alt sammen til påskeoffer for alle som var der, og likeledes tre tusen stykker storfe; dette gav kongen av sin egen eiendom.

⁷И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

⁸Og hans høvdinger gav frivillige gaver til folket, til prestene og levittene; Hilkias og Sakarja og Jehiel, forstanderne for Guds hus, gav prestene to tusen og seks hundre stykker småfe til påskeoffer og tre hundre stykker storfe.

⁸И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин [агнета и ярета] и триста говеда.

⁹Og Konanja og hans brødre Semaja og Netanel, og Hasabja og Je'iel og Josabad, de øverste blandt levittene, gav levittene fem tusen stykker småfe til påskeoffer og fem hundre stykker storfe.

⁹Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди [агнета и ярета] и петстотин говеда.

¹⁰Således kom tjenesten i sin rette skikk, og prestene stod på sin plass og likeså levittene efter sine skifter, således som kongen hadde befalt.

¹⁰Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

¹¹De* slaktet påskelammene, og prestene sprengte blodet, som de rakte dem, og levittene flådde dem. / {* levittene; 2KR 30, 16.}

¹¹И заклаха пасхалните [агнета], и свещениците поръсиха [кръвта, която вземаха] от ръката на левитите, които и одраха [жертвите].

¹²Så skilte de fra brennofferet* og gav det til det menige folk efter deres familie-avdelinger, så de kunde ofre det til Herren, som foreskrevet er i Mose bok. På samme måte gjorde de også med storfeet. / {* de stykker som skulde ofres som brennoffer.}

¹²И отделиха [частите] за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.

¹³Påskelammet stekte de over ilden, som foreskrevet var, og offerkjøttet* kokte de i gryter, kjeler og panner og skyndte sig å bære det ut til hele det menige folk. / {* 2KR 35, 7-9.}

¹³И опекоха пасхалните [агнета] с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

¹⁴Så laget de det til for sig selv og for prestene; for prestene, Arons sønner, holdt helt til om natten på med å ofre fettstykkene av brennofferet; derfor laget levittene det til for sig selv og for prestene, Arons sønner.

¹⁴После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, [се занимаваха] с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

¹⁵Sangerne, Asafs sønner, stod på sin plass, således som David og Asaf og Heman og kongens seer Jedutun hadde foreskrevet, og dørvokterne ved hver sin port; de hadde ikke nødig å gå fra sin tjeneste, for deres brødre, de andre levitter, laget til for dem.

¹⁵И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите [пазеха] на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

¹⁶Således kom hele Herrens tjeneste den dag i sin rette skikk, og de holdt påske og ofret brennoffere på Herrens alter, således som kong Josias hadde befalt.

¹⁶И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

¹⁷De av Israels barn som var til stede, holdt dengang påske og de usyrede brøds høitid i syv dager.

¹⁷И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

¹⁸En påske som denne var ikke blitt holdt i Israel siden profeten Samuels dager, heller ikke hadde nogen av Israels konger holdt en påske som den Josias og prestene og levittene og hele Juda og de av Israel som var til stede, og Jerusalems innbyggere nu holdt.

¹⁸Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

¹⁹Det var først i det attende år av Josias' regjering at en sådan påske blev holdt.

¹⁹Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

²⁰En tid efterat alt dette hadde gått for sig, og da Josias hadde fått huset i stand, drog kongen i Egypten Neko op for å stride ved Karkemis ved Frat; og Josias drog ut mot ham.

²⁰А след всичко това, когато Иосия беше наредил [Божия] дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при [реката] Евфрат; и Иосия излезе против него.

²¹Da sendte Neko bud til ham og lot si: Hvad har jeg med dig å gjøre, Judas konge? Det er ikke mot dig jeg kommer idag, men mot det kongehus som jeg stadig ligger i krig med*, og Gud har sagt at jeg skulde være snar. La være å stride mot Gud! Han er med mig. Ta dig i vare så han ikke ødelegger dig! / {* d.e. mot Assyrias konge, 2KG 23, 29.}

²¹А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не [ида] днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

²²Men Josias vendte ikke om fra ham; han forklædde sig og vilde stride med ham og hørte ikke på Nekos ord, som kom fra Guds munn, men drog ut for å stride med ham i Megiddo-dalen.

²²Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

²³Men bueskytterne rammet kong Josias; da sa kongen til sine tjenere: Før mig bort! Jeg er hårdt såret.

²³И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

²⁴Hans tjenere bar ham da bort fra vognen og kjørte ham på en annen av hans vogner til Jerusalem; der døde han og blev begravet i sine fedres graver; og hele Juda og Jerusalem sørget over Josias.

²⁴И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.

²⁵Og Jeremias kvad en klagesang over Josias, og alle sangerne og sangerinnene talte i sine klagesanger om Josias, og det har de gjort like til denne dag; det blev til en fast skikk i Israel å synge disse sanger, og de finnes opskrevet blandt klagesangene.

²⁵Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.

²⁶Hvad som ellers er å fortelle om Josias og om de fromme gjerninger han gjorde i lydighet mot det som skrevet er i Herrens lov,

²⁶А останалите дела на Иосия, и добродетелите му [сторени] според предписаното в Господния закон,

²⁷hvad som er å fortelle om ham, både i hans første og i hans senere dager, det er opskrevet i boken om Israels og Judas konger.

²⁷и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.