¹Så hendte det at Ammons barns konge døde, og Hanun, hans sønn, blev konge i hans sted.

¹След това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун.

²Da sa David: Jeg vil vise Hanun, Nahas' sønn, vennskap, likesom hans far viste mig vennskap. Og David sendte nogen av sine tjenere for å trøste ham i hans sorg over sin far. Så kom da Davids tjenere til Ammons barns land.

²Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците,

³Da sa Ammons barns høvdinger til Hanun, sin herre: Tror du det er for å ære din far at David har sendt folk som skal trøste dig? Mon det ikke heller er for å utforske byen og utspeide den og så ødelegge den at David har sendt sine tjenere til dig?

³първенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат та да го съсипе?

⁴Da tok Hanun Davids tjenere og raket av halvdelen av deres skjegg og skar av deres klær midt på like til setet og lot dem så fare.

⁴Затова Анун хвана Давидовите слуги та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

⁵Da dette blev meldt David, sendte han folk som skulde møte mennene, for de var grovelig vanæret; og kongen lot si: Bli i Jeriko til eders skjegg er vokset ut igjen, og kom så tilbake!

⁵А когато известиха това на Давида, той изпрати [човеци] да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да [им] рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете.

⁶Da nu Ammons barn så at de hadde gjort sig forhatt hos David, sendte de bud og leide syrerne fra Bet-Rehob og syrerne fra Soba, tyve tusen mann fotfolk, og kongen i Ma'aka med tusen mann og tolv tusen mann fra Tob*. / {* DMR 11, 3.}

⁶А като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже.

⁷Da David hørte dette, sendte han Joab avsted med hele hæren, de krigsvante menn.

⁷И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

⁸Og Ammons barn rykket ut og stilte sig i fylking foran byporten; men syrerne fra Soba og Rehob og mennene fra Tob og Ma'aka stod for sig selv på marken.

⁸И амонците излязоха та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето.

⁹Da Joab så at han hadde fienden mot sig både foran og bak, valgte han ut en del av alt det utvalgte mannskap i Israel og stilte dem op mot syrerne.

⁹А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

¹⁰Men resten av folket overgav han til sin bror Abisai og stilte dem op mot Ammons barn.

¹⁰а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците.

¹¹Og han sa: Dersom syrerne blir mig for sterke, skal du komme mig til hjelp, og dersom Ammons barn blir dig for sterke, skal jeg komme og hjelpe dig.

¹¹И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ.

¹²Vær modig, og la oss vise oss modige i striden for vårt folk og for vår Guds byer, så får Herren gjøre hvad som er godt i hans øine!

¹²Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

¹³Så rykket Joab frem med sine folk til strid mot syrerne, og de flyktet for ham.

¹³И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него.

¹⁴Og da Ammons barn så at syrerne flyktet, så flyktet også de for Abisai og drog sig inn i byen. Da vendte Joab tilbake fra striden mot Ammons barn og kom til Jerusalem.

¹⁴А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците та дойде в Ерусалим.

¹⁵Da syrerne så at de var blitt slått av Israel, samlet de sig igjen.

¹⁵А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, [пак] се събраха всички заедно.

¹⁶Og Hadadeser sendte bud at de syrere som bodde på hin side av elven*, skulde rykke ut; de kom til Helam, og Sobak, høvdingen over Hadadesers hær, førte dem. / {* Eufrat.}

¹⁶И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело.

¹⁷Da dette blev meldt David, samlet han hele Israel og gikk over Jordan og kom til Helam; og syrerne stilte sig op mot David og stred mot ham.

¹⁷И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него.

¹⁸Men syrerne flyktet for Israel, og David drepte blandt syrerne mannskapet på syv hundre vogner og firti tusen hestfolk, og Sobak, deres hærfører, såret han, så han døde der.

¹⁸Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците [мъжете на] седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

¹⁹Og da alle kongene som stod under Hadadeser, så at de var blitt slått av Israel, gjorde de fred med Israel og blev deres tjenere; og syrerne vågde ikke å hjelpe Ammons barn mere.

¹⁹И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.