¹Så kom alle Israels stammer til David i Hebron og sa: Her er vi; vi er av samme kjød og blod som du.

¹Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

²Allerede for lenge siden, da Saul var konge over oss, var det du som førte Israel ut og inn, og Herren sa til dig: Du skal vokte mitt folk Israel, og du skal være fyrste over Israel.

²И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

³Og alle Israels eldste kom til kongen i Hebron, og kong David gjorde en pakt med dem i Hebron for Herrens åsyn; og de salvet David til konge over Israel.

³И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

⁴David var tretti år gammel da han blev konge, og han regjerte i firti år.

⁴Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

⁵I Hebron regjerte han over Juda i syv år og seks måneder, og i Jerusalem regjerte han i tre og tretti år over hele Israel og Juda.

⁵В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

⁶Så drog kongen og hans menn til Jerusalem mot jebusittene, som bodde der i landet; men de sa til David: Du kommer aldri inn her; blinde og lamme skal drive dig bort med de ord: David kommer aldri inn her.

⁶След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

⁷Men David inntok allikevel Sions borg, det er Davids stad.

⁷Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

⁸Den dag sa David: Hver den som slår jebusittene og trenger frem til vannledningen og slår de lamme og blinde som hater David [han skal være høvding og fører]. Derav kommer det ord: En blind og en lam skal ikke komme inn i huset.

⁸И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

⁹David tok sin bolig i borgen og kalte den Davids stad; og David bygget rundt omkring fra Milo og innover.

⁹И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

¹⁰David blev større og større, og Herren, hærskarenes Gud, var med ham.

¹⁰Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

¹¹Og Hiram, kongen i Tyrus, skikket sendemenn til David med sedertre, og han sendte tømmermenn og stenhuggere; og de bygget et hus for David.

¹¹В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

¹²Og David forstod at Herren hadde stadfestet hans kongedømme over Israel, og at han hadde hevet hans rike høit for sitt folk Israels skyld.

¹²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

¹³David tok ennu flere medhustruer og hustruer fra Jerusalem efterat han var kommet fra Hebron, og han fikk ennu flere sønner og døtre.

¹³И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

¹⁴Dette er navnene på de sønner han fikk i Jerusalem: Sammua og Sobab og Natan og Salomo

¹⁴А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

¹⁵og Jibbar og Elisua og Nefeg og Jafia

¹⁵Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

¹⁶og Elisama og Eljada og Elifelet.

¹⁶Елисама, Елиада и Елифалет.

¹⁷Da filistrene hørte at David var blitt salvet til konge over Israel, drog alle filistrene ut for å søke efter David; og da David hørte det, drog han ned til borgen.

¹⁷А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

¹⁸Og filistrene kom og spredte sig utover i Refa'im-dalen.

¹⁸И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.

¹⁹Da spurte David Herren: Skal jeg dra ut mot filistrene? Vil du gi dem i min hånd? Og Herren svarte: Dra ut! Jeg vil gi filistrene i din hånd.

¹⁹Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

²⁰Så kom David til Ba'al-Perasim, og der slo han dem, og han sa: Herren har brutt igjennem mine fiender foran mig, som vann bryter igjennem. Derfor blev dette sted kalt Ba'al-Perasim*. / {* gjennembryteren.}

²⁰И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.

²¹Der lot de efter sig sine avgudsbilleder, og David og hans menn tok dem med sig.

²¹Там [филистимците] оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

²²Men filistrene drog ut ennu en gang og spredte sig utover i Refa'im-dalen.

²²И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

²³Og David spurte Herren, men han sa: Du skal ikke dra dit op; gå omkring så du kommer bakenfor dem, og gå så på dem midt for baka-trærne,

²³А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

²⁴og når du hører lyden av skritt i baka-trærnes topper, da skynd dig! For da har Herren draget ut foran dig for å slå filistrenes hær.

²⁴И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

²⁵David gjorde således som Herren hadde befalt ham; og han slo filistrene og forfulgte dem fra Geba til bortimot Geser.

²⁵И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.