¹Da vi nu hadde revet oss løs fra dem og hadde seilt avsted, kom vi rett frem til Kos, næste dag til Rodus, og derfra til Patara.

¹Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

²Der fant vi et skib som skulde fare rett over til Fønikia; vi gikk da ombord på det og seilte avsted.

²И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

³Efterat vi hadde fått Kypern i sikte og latt den efter oss på venstre hånd, seilte vi til Syria og løp inn til Tyrus; for der skulde skibet losse sin ladning.

³И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

⁴Vi opsøkte da disiplene og blev der i syv dager; de sa til Paulus ved Ånden at han ikke måtte dra til Jerusalem.

⁴И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

⁵Da nu disse dager var til ende, drog vi derfra og fór videre, og de fulgte oss alle med kvinner og barn helt utenfor byen; vi falt da på kne på stranden og bad;

⁵И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

⁶så bød vi hverandre farvel, og vi gikk ombord på skibet; men de vendte tilbake til sitt.

⁶И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁷Vi endte nu sjøferden og kom fra Tyrus til Ptolemais; der hilste vi på brødrene og blev en dag hos dem.

⁷И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁸Næste dag drog vi derfra og kom til Cesarea; der tok vi inn hos Filip, evangelisten, som var en av de syv, og blev hos ham.

⁸А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него.

⁹Han hadde fire ugifte døtre som hadde profetisk gave.

⁹А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

¹⁰Mens vi nu blev der i flere dager, kom en profet ved navn Agabus ned fra Judea;

¹⁰И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹¹han kom til oss og tok Paulus' belte og bandt sig selv på hender og føtter og sa: Så sier den Hellige Ånd: Den mann som eier dette belte, ham skal jødene binde således i Jerusalem og overgi i hedningenes hender.

¹¹И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹²Da vi hørte dette, bad vi ham, både vi og de der på stedet, at han ikke måtte dra op til Jerusalem.

¹²И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

¹³Men Paulus svarte: Hvorfor gråter I og sønderriver mitt hjerte? Jeg er rede ikke bare til å bindes, men også til å dø i Jerusalem for den Herre Jesu navn.

¹³Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

¹⁴Da han nu ikke lot sig overtale, slo vi oss til ro og sa: Skje Herrens vilje!

¹⁴И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

¹⁵Da nu disse dager var til ende, gjorde vi oss i stand og drog op til Jerusalem,

¹⁵И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим.

¹⁶og sammen med oss reiste også nogen av disiplene fra Cesarea; de førte oss til en som hette Mnason, fra Kypern, en gammel disippel, som vi skulde bo hos.

¹⁶С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

¹⁷Da vi nu kom til Jerusalem, tok brødrene imot oss med glede.

¹⁷И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁸Den næste dag gikk Paulus med oss til Jakob, og alle de eldste kom dit.

¹⁸И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

¹⁹Og da han hadde hilst på dem, fortalte han det som Gud hadde gjort blandt hedningene ved hans tjeneste, det ene efter det annet.

¹⁹И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

²⁰Da de hørte det, priste de Gud; og så sa de til ham: Du ser, bror, hvor mangfoldige tusener det er blandt jødene som har tatt ved troen, og alle er de nidkjære for loven;

²⁰А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²¹men nu har de hørt si om dig at ute blandt hedningene lærer du alle jøder frafall fra Moses og sier at de ikke skal omskjære sine barn eller vandre efter de gamle skikker.

²¹А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди.

²²Hvad er da å gjøre? I ethvert fall vil en hel mengde komme sammen; for de vil få høre at du er kommet.

²²И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²³Gjør nu derfor som vi sier til dig! Vi har her fire menn som har et løfte på sig;

²³Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

²⁴slå dig sammen med dem og la dig rense med dem, og ta på dig omkostningene for dem, så de kan få rake sitt hode! så vil alle skjønne at det ikke er noget i det som de har hørt si om dig, men at du også selv vandrer så at du holder loven.

²⁴вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁵Men om de hedninger som har tatt ved troen, har vi sendt brev og vedtatt at de ikke skal holde noget sådant, men bare vokte sig for avgudsoffer og blod og det som er kvalt, og hor.

²⁵А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство.

²⁶Da slo Paulus sig sammen med mennene, og den næste dag lot han sig rense med dem og gikk inn i templet for å melde utløpet av renselsesdagene, da offeret skulde frembæres for enhver av dem.

²⁶Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

²⁷Da nu de syv dager led til ende, fikk jødene fra Asia se ham i templet, og de satte op hele hopen og la hånd på ham

²⁷И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁸og skrek: Israelittiske menn! kom til hjelp! Dette er det menneske som allesteds lærer alle imot folket og loven og dette sted, og han har endog ført grekere inn i templet og vanhelliget dette hellige sted.

²⁸О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁹For de hadde før sett Trofimus fra Efesus ute i byen i følge med ham, og nu tenkte de at Paulus hadde ført ham inn i templet.

²⁹(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

³⁰Det blev da et opstyr i hele byen, og folket flokket sig sammen, og de grep Paulus og slepte ham utenfor templet, og straks blev dets dører lukket.

³⁰И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³¹Mens de nu holdt på og vilde slå ham ihjel, gikk det melding op til den øverste høvedsmann for vakten om at hele Jerusalem var i et røre.

³¹И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³²Han tok da straks krigsfolk og høvedsmenn og skyndte sig ned til dem; men da de så den øverste høvedsmann og krigsfolket, holdt de op med å slå Paulus.

³²и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³³Da kom den øverste høvedsmann bort til ham og lot ham gripe, og bød at han skulde bindes med to lenker, og spurte hvem han var, og hvad han hadde gjort.

³³Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³⁴Nogen i hopen ropte da ett, andre et annet; og da han på grunn av larmen ikke kunde få noget sikkert å vite, bød han at han skulde føres inn i festningen.

³⁴А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁵Da han nu kom til trappene, blev det slik at han måtte bæres av krigsfolket, så voldsom var hopen;

³⁵А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата,

³⁶for hele mengden av folket fulgte efter og skrek: Drep ham!

³⁶защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света!]

³⁷Da nu Paulus skulde føres inn i festningen, sier han til den øverste høvedsmann: Får jeg lov å si et ord til dig? Han svarte: Kan du gresk?

³⁷И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁸Er du da ikke den egypter som for nogen tid siden gjorde oprør og førte de fire tusen mordere ut i ørkenen?

³⁸Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁹Da sa Paulus: Jeg er en jøde, fra Tarsus, borger av en ikke ukjent by i Kilikia; men jeg ber dig: Gi mig lov å tale til folket!

³⁹А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

⁴⁰Da han gav ham lov til det, stilte Paulus sig på trappen og slo til lyd for folket med hånden; da det nu blev aldeles stille, talte han til dem på det hebraiske mål og sa:

⁴⁰И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: